Algoritam

— Дръж пръста си далеч от спусъка и от предпазителя на спусъка, докато не си готов да стреляш — продължи Бен. — Никога не насочвай пистолета към нещо, ако не си готов да стреляш в него. Ще се справиш.

— Притеснено ми е — рече Алекс.

— Повярвай ми, ще се чувстваш по-добре, ако имаш с какво да отвърнеш на нападение.

Дръпна пердетата, после се приближи до бюрото и откъсна един лист от бележника до телефона. Сгъна го на четири и с парче изолирбанд го залепи над шпионката на вратата така, че да може да се вдига.

— Ако се наложи да погледнеш през шпионката, човекът от другата страна няма да разбере, че си тук. При дръпнати пердета няма да хвърлиш сянка под вратата. Само се приближи, преди да вдигнеш хартията.

— Наистина живееш по този начин. Не мога да повярвам.

— Ще се върна след час. Обади ми се на мобилния, ако нещо изникне. Написа номера си и излезе.

20.

След още хиляда години

Бен се отби на рецепцията и попита дали някой се е обаждал от стаята на Сара. Беше се подготвил, ако служителят го попита защо: братовчедка му Сара е ужасно разточителна, навърта сметки за телефон и рум сървис и вбесява дядо им, който ги плаща. Но мъжът просто му каза, че не, никой не се е обаждал.

Добре. Не беше опитала да се обади на никого. Поне засега.

— Оказва се, че ще имаме нужда от още една стая. Дано да има на същия етаж?

— Разбира се, сър. Само да видя с какво разполагаме.

Извади късмет — имаше трета стая, точно срещу техните. Бен взе две ключ-карти и за допълнителната стая, сложи всяка карта в отделен джоб по посока на часовниковата стрелка и по азбучен ред. Алекс отляво; Бен отдясно; Сара отзад. Дреболия, като да прегънеш края на ролката с лепенка, но пестеше време, ако се наложи.

На излизане огледа внимателно фоайето. Малко, само две места за сядане, всичко се виждаше от рецепцията и от портиера. Не беше лесно да седнеш и да чакаш. Имаше салон за чай отстрани, беше вдигнат с няколко мраморни стълби и се виждаше от мястото на Бен. Една жена свиреше на арфа в ъгъла и нежните звуци звучаха наистина нелепо.

Излезе навън и се огледа. Имаше няколко паркирани коли пред хотела, всичките празни. Явно, за да се доредиш до място за паркиране на улицата, се изискваше търпение на снайперист. Не беше удобно да се чака в кола. И сградите наоколо бяха все жилищни. Пак не ставаше за импровизирана засада. С оглед на фоайето и улицата, Алекс беше избрал сравнително труден за нападение хотел. Макар и от съвсем различни подбуди.

Бен направи едно кръгче наоколо и после пое на север, за да се ориентира. Двете островърхи кули на църквата «Свети Петър и Павел» лъщяха на обедното слънце, синевата на залива се виждаше зад тях, а и остров Ейнджъл и зелените хълмове на Тибърън отвъд него. Слезе по усойните стълби на тунела при Стоктън Стрийт. Бетонните стени бяха покрити с графити и петна от урина. Имаше знак за видеонаблюдение Да, благодаря за предупреждението.

Пресече «Калифорния» и тътенът на кабелните трамваи, които се плъзгаха по металните си линии, го накара да си спомни за едно предишно пътуване до града с приятелите му и с Алекс и Кейти. Баща му беше обяснил на всички, че ги наричат кабелни трамваи, защото всъщност са теглени от метални кабели. Бен и Кейти се бяха направили на две и половина и продължиха да питат: Защо? Защо ги наричат кабелни трамваи? Алекс беше прекалено малък, за да разбере шегата, а баща им, макар и инженер — прекалено чистосърдечен. Двамата се опитваха по различен начин да им обяснят очевидното: Наричат ги кабелни трамваи, защото са трамваи и се теглят от кабели. Придружаващите ги ръкомахания ставаха все по-разпалени, докато Кейти и Бен не избухнаха в смях и не казаха: О, затова ли им викат кабелни трамваи! Тогава и баща им се разсмя с тях, разбра, че го бъзикат. Само Алекс отказа да се присъедини към веселбата, вероятно заради неувереността си подозираше, че се смеят на него.

Бен продължи нагоре по Стоктън към Китайския квартал, присъедини се към гъстата бавно движеща се маса от пешеходци, наблъскана между сергии със стоки и магазини за сувенири от едната страна на тротоара и автомати за вестници, улични знаци и паркометри от другата. Около него цареше обичайната какофония: продавачите хвалеха стоката си на китайски, свиреха клаксони, традиционна струнна музика ревеше бездушно от колоните, закачени от вътрешната страна на тентите. Въздухът беше просмукан от мириса на билкови еликсири и дизела, който изригваше от автобусите. Студен вятър прорязваше улиците и прането, провесено от прозорците с дръпнати щори, се ветрееше напред–назад като вързани призраци, които се мъчат да се освободят.