Читаем Algoritam полностью

— Да. Докарани са на работа сутринта от ранобудници като теб. Важното е, че са празни. Дотук добре. Сега направи няколко кръгчета наоколо, за да огледам периметъра, след това паркирай на място, на което обичайно не паркираш, и влез през вход, през който обичайно не влизаш.

Паркираха и влязоха вътре. Бен се движеше предпазливо, по същия начин, както и в хотела. Непрекъснато спираше и се оглеждаше наоколо, сякаш преценяваше нещо.

— Достъп с ключ-карта — рече той. Алекс не беше сигурен на него ли говори, или на себе си. — Това е пречка. Плюс, щом не работиш тук — къде ще се скриеш вътре? Хората идват и си отиват, рано или късно ще те открият, не можеш да контролираш обстановката. Така че паркингът е най-доброто място за действие. Много входове и изходи. Но пък мишената решава проблема, понеже винаги използва един и същ. Да, със сигурност щях да го направя на паркинга.

Качиха се по стълбите в Звездата на смъртта. Бен се обади:

— Не казвай нищо в кабинета си, докато не ти дам знак, че е чисто.

— Чисто…

— Просто не говори.

Тръгнаха по дългия коридор, покрит със зелен мокет. Лампите в кабинета на Озбърн светеха, докато минаваха, и Алекс надникна. По дяволите, шефът му беше вътре. Вдигна глава, когато чу стъпки.

— Алекс? — извика Озбърн. — Не очаквах да те видя. Как се чувстваш?

— А, по-добре — отвърна Алекс. — Какво правиш тук толкова рано? Върнал си се от Тайланд.

— Винаги идвам рано — отговори Озбърн. Махна към Бен. — А това е…

— Брат ми Бен.

Озбърн стана и се запъти бавно към тях с каубойските си ботуши.

— Не знаех, че Алекс има брат — протегна ръка. Бен изчака за миг, после я стисна.

— Не идвам често в Калифорния напоследък — отвърна Бен.

— Така ли? Къде живеете?

— Работя като доброволец в «Мисионерите на Африка»71.

Озбърн изглежда сащисан, помисли си Алекс. Какви ги дрънка брат ми, по дяволите?

— Африка — обади се шефът му. — Хм.

— Осигуряваме храна, дрехи, подслон, нови източници на чиста вода, лекарства, грижи, образование…

Алекс никога досега не беше виждал Озбърн толкова смутен.

— Така ли? — обади се той.

Бен се усмихна.

— «Оставете децата… на такива е Царството небесно», Матей 19:14. Не е ли така?

— Няма нищо по-важно от децата — отвърна Озбърн.

— Добре, да не ви задържам. — Пусна една измъчена усмивка и се върна обратно зад бюрото си.

Алекс и Бен продължиха надолу по коридора. Алекс беше бесен. Какво, по дяволите, правеше? Озбърн щеше да си помисли, че брат му е някакъв религиозен фанатик. Искаше да каже нещо, но почти бяха стигнали до кабинета му, а Бен го беше предупредил да мълчи.

Влязоха вътре. Бен сложи пръст на устните си, посочи към вратата и завъртя ръка, все едно заключваше с ключ. Алекс затвори и врътна ключа. Бен сложи чантата си на бюрото му и извади от нея нещо подобно на радио. Включи една метална пръчка с кабел в него и започна да обикаля из офиса, като я насочваше ту насам, ту натам. Алекс разбра: По дяволите, претърсва за бръмбари!

След няколко минути Бен насочи цялото си внимание към телефона на Алекс. Провери слушалката, кабела и самия апарат.

После остави детектора върху бюрото. Хвърли един поглед през прозореца и затвори щорите.

— Кабинетът ти е чист — рече той.

Алекс забеляза, че червената лампичка на уреда още свети.

— Оставяш го включен ли? — попита Алекс.

— В случай, че има бръмбар, който е бил изключен, докато претърсвах, и го включат по-късно.

— Наистина ли смяташ, че някой може да е поставил бръмбари в офиса ми?

Бен повдигна рамене.

— Просто предполагаме, нали така?

— Винаги ли носиш тези уреди със себе си?

— Какво искаш да кажеш?

Алекс поклати глава.

— Не знам… Не знам как можеш да живееш така.

— Иначе щях да съм мъртъв.

— Сигурно е страшно уморително.

— Така ти изглежда, защото не знаеш какво да търсиш. Нямаш никакви филтри.

— Какво търсеше през прозореца?

— Място, на което може да бъде поставен лазер за разчитане на разговор през прозореца на стъклото.

— Шегуваш се. Правят ли такива наистина?

— Не е лесно, но може да се направи. Няма смисъл от излишни рискове.

Алекс седна на стола си, доволен, че Бен не беше успял да се настани преди него. Ако не си беше играл с онази джаджа, сигурно щеше вече да го е направил.

— Защо каза на Озбърн, че си мисионер?

Бен се разсмя, но смехът му не беше весел, и седна на един от столовете от другата страна на бюрото.

— Не ми хареса как мирише този човек. Не исках да говоря с него. Това е шефът ти, нали?

— Откъде разбра?

— Разбрах.

— Още една причина да не го караш да мисли, че брат ми е фанатик.

— Казах му го, за да сложа точка на разговора. Дебелите котараци, които прибират петстотин долара на час дневно, за да придвижват бумаги, не обичат да имат нищо общо с хора, които се занимават с благотворителност. Иначе остават с чувството, че животът им е празен.

— Мислиш, че животът ми е празен ли?

Бен огледа кабинета му.

— Нямало те е няколко дни, нали така? Има ли нещо, което да не е наред?

Алекс нямаше да го остави да се преструва, че не го е чул.

— Попитах мислиш ли, че животът ми е празен?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Абсолютное оружие
Абсолютное оружие

 Те, кто помнит прежние времена, знают, что самой редкой книжкой в знаменитой «мировской» серии «Зарубежная фантастика» был сборник Роберта Шекли «Паломничество на Землю». За книгой охотились, платили спекулянтам немыслимые деньги, гордились обладанием ею, а неудачники, которых сборник обошел стороной, завидовали счастливцам. Одни считают, что дело в небольшом тираже, другие — что книга была изъята по цензурным причинам, но, думается, правда не в этом. Откройте издание 1966 года наугад на любой странице, и вас затянет водоворот фантазии, где весело, где ни тени скуки, где мудрость не рядится в строгую судейскую мантию, а хитрость, глупость и прочие житейские сорняки всегда остаются с носом. В этом весь Шекли — мудрый, светлый, веселый мастер, который и рассмешит, и подскажет самый простой ответ на любой из самых трудных вопросов, которые задает нам жизнь.

Александр Алексеевич Зиборов , Гарри Гаррисон , Илья Деревянко , Юрий Валерьевич Ершов , Юрий Ершов

Фантастика / Боевик / Детективы / Самиздат, сетевая литература / Социально-психологическая фантастика