Àä

— Както сигурно се досещате от заглавието ѝ, „Божествена комедия“ е написана на разговорен език, на езика на народа — продължи Робърт. — Въпреки това тя блестящо съчетава религия, история, политика, философия и социален анализ в пъстра картина, която едновременно демонстрира дълбока ерудиция и изключителна достъпност за масите. Творбата се превръща в такъв стълб на италианската култура, че на художествения стил на Данте се приписва самото формиране на съвременния италиански език.

Лангдън направи драматична пауза, после прошепна:

— Приятели, всяка оценка за влиянието на неговата творба ще е подценяване. Може би с едно-единствено изключение, Светото писание, в цялата история няма друго произведение на литературата, изобразителното изкуство или музиката, вдъхновило толкова подражания, вариации и анализи, колкото „Божествена комедия“.

След като изброи множество прочути композитори, художници и писатели, използвали поемата на Данте като основа на свои творби, професорът обходи аудиторията с поглед.

— Кажете, има ли сред вас писатели?

Вдигнаха се почти една трета от ръцете. Той се смая. „Леле-мале, това или е най-престижната публика на света, или публикуването в интернет наистина започва да придобива популярност“.

— Е, както знаят всички писатели, за тях няма по-важно нещо от онези кратки рекламни фрази върху корицата на книгата, написани от известна личност и целящи да убедят хората да си я купят. През Средновековието също е имало такива. И за Данте са написани доста.

Лангдън смени слайда.

— Какво ще кажете да имате ей такова нещо на корицата на своята книга?

Че на света от него по-велик не е живял.

— Микеланджело

В залата се разнесе изненадано шушукане.

— Да — каза Лангдън. — Това е същият онзи Микеланджело, когото всички вие познавате от Сикстинската капела и Давид. Освен че е изключителен художник и скулптор, той е невероятен поет. Издал е близо триста стихотворения, едно от които е озаглавено „Данте“ и е посветено на човека, чиито мрачни видения за ада са вдъхновили „Страшния съд“ на Микеланджело. И ако не ми вярвате, прочетете третата песен от Дантевия „Ад“, а после идете в Сикстинската капела. Точно над олтара ще видите ето този познат образ.

Той натисна бутона на дистанционното и на екрана се появи страховит детайл с мускулест звяр, замахващ с гигантско весло към тълпа присвиващи се хора.

— Това е Дантевият лодкар на ада, Харон, който бие своите бавещи се пътници с гребло.

Показа друг слайд, също с детайл от Микеланджеловия „Страшен съд“ — разпнат мъж.