Àä

Накрая се озова при тясното andito на музея. Проходът беше тъмен и преграден с въже и надпис CHIUSO/ЗАТВОРЕНО.

Лангдън се огледа и се пъхна под въжето в тъмния проход. Бръкна в торбата, внимателно извади ценния пакет и махна предпазната опаковка.

Посмъртната маска на Данте отново впери поглед в него. Крехкият гипс все още беше в оригиналната си найлонова торба, след като по молба на Лангдън маската беше взета от сейфа на гарата във Венеция. Изглеждаше в идеално състояние, с едно-единствено изключение — добавеното стихотворение, написано на елегантна спирала по вътрешната ѝ страна.

Лангдън погледна старата витрина. „Маската на Данте е изложена с лицето напред… никой няма да забележи“.

Той внимателно извади маската от плика и много старателно я постави на стойката ѝ във витрината. Маската се намести в подложката си от червено кадифе.

Лангдън затвори витрината и остана за момент пред нея, загледан в бледото лице на Данте, което се рееше като призрак в тъмното. „Най-сетне у дома“.

Преди да излезе, Лангдън дискретно махна стълбчетата с въжето и надписа. Докато прекосяваше галерията, спря една млада екскурзоводка.

— Signorina? Трябва да включите лампите над посмъртната маска на Данте. Много е трудно да се види в тъмното.

— Съжалявам, но изложбата е затворена — отвърна младата жена. — Маската на Данте не е там.

— Странно — изненада се Лангдън. — Тъкмо ѝ се възхищавах.

Екскурзоводката се стресна.

И докато тя тичаше към andito, Лангдън тихомълком се измъкна от музея.

* Извинете? Къде мога да открия Марта Алварес? (ит.) — Б. пр.

** Ах, колко хубаво. Великолепно! (ит.) — Б. пр.

Епилог

Самолетът на „Алиталия“ за Бостън се носеше на десет хиляди метра над Бискайския залив.

Робърт Лангдън беше погълнат от евтиното томче на „Божествена комедия“. Ритъмът на мелодичната стъпка terza rima, в съчетание с мъркането на двигателите, почти го беше хипнотизирал. Думите на Данте се лееха от страницата и резонираха в сърцето му, сякаш бяха написани специално за него и точно за този момент.

Напомни си, че поемата на Данте не е посветена толкова на мъките в ада, колкото на силата на човешкия дух да издържа всякакви изпитания, независимо колко тежки са те.

Пълната луна беше изгряла и светеше ослепително ярко, скривайки всички други небесни тела. Лангдън се взираше в огромната шир, изгубен в мисли за случилото се през последните няколко дни.