—
Бертран създаде
нещо, известно
като вирусен
Лангдън се мъчеше да схване чутото. „Значи вирусът променя нашата ДНК?“
— Коварното естество на вируса — продължи Сиена — е в това, че никой от нас не знае, че е заразен. Никой не се разболява. Заразяването не предизвиква външни симптоми, които да показват, че вирусът ни е променил генетично.
Лангдън усети как кръвта запулсира във вените му.
—
И какви
Сиена затвори очи и прошепна:
—
Робърт. Веднага
щом вирусът
е попаднал в
лагуната, е
започнала
верижна реакция.
Всеки човек,
спуснал се в
онази цистерна
и дишал въздуха
ѝ, е заразен.
Те стават носители
на вируса…
неволни помощници,
които го предават
на други и
предизвикват
експоненциално
разпространяване
на болест, която
вече е обхванала
цялата планета
като горски
пожар. Вирусът
вече е засегнал
цялото население
на Земята. Теб,
мен…
Лангдън стана от пейката и трескаво закрачи напред-назад.
—
И какво ни
Сиена дълго не отговори.
— Вирусът има възможност да направи човешкото тяло… безплодно. — Тя се размърда смутено. — Бертран създаде чума, която ни прави стерилни.
Думите
ѝ поразиха
Лангдън. „Вирус,
който ни прави
безплодни?“
Знаеше, че някои
вируси могат
да причинят
стерилитет,
но силно заразен,
пренасян по
въздуха патоген,
способен да
постигне същото
чрез
— Бертран често говореше за такъв вирус — тихо продължи Сиена. — Но никога не съм си помисляла, че ще се опита да го създаде… и още по-малко, че ще успее. Когато получих писмото му и разбрах какво е направил, изпаднах в шок. Отчаяно се опитвах да го открия, да го убедя да унищожи творението си. Но закъснях.
—
Чакай малко
— прекъсна я
Лангдън, който
най-сетне успя
да си върне дар
слово. — Щом
вирусът прави