Àä

Потънала в блаженство в пашкула на прегръдката му, имам чувството, че всичко на този свят най-сетне е наред, и зная, че животът ми има цел.

Открих Любовта.

И ще я следвам навсякъде.

80.

На палубата на „Mendacium“ Лангдън се вкопчи в тиковия парапет, задържа се на треперещите си крака и се опита да си поеме дъх. Морският въздух бе станал по-студен, а ревът на ниско прелитащите пътнически самолети подсказваше, че наближават летището на Венеция.

„Трябва да ви съобщя някои неща за госпожица Брукс“.

Ректора и Сински стояха до него, мълчаливи и готови да му се притекат на помощ. Даваха му време да дойде на себе си. Онова, което му бяха казали долу, дотолкова го беше объркало и смутило, че Сински го изведе на палубата да подиша чист въздух.

Морският въздух наистина го освежи, но въпреки това Лангдън не усещаше главата си прояснена. Можеше само да гледа празно кипналата диря на кораба, докато се мъчеше да намери поне мъничко логика в онова, което бе чул.

Според Ректора Сиена Брукс и Бертран Зобрист били любовници от години. Активисти в някакво нелегално движение на трансхуманисти. Истинското ѝ име било Фелисити Сиена Брукс, но била известна също и като FS–2080… което било свързано с инициалите ѝ и с годината, в която ще стане столетница.

„Това е абсурдно!“

— Познавах Сиена Брукс по друга линия — каза Ректора на Лангдън. — Имах ѝ доверие. Затова когато тя се обърна към мен миналата година и ме помоли да се срещна с богат потенциален клиент, се съгласих. Въпросният клиент се оказа Бертран Зобрист. Той ме нае да му осигуря убежище, където да може да работи върху своя „шедьовър“. Предположих, че разработва нова технология и не иска тя да му бъде открадната… или че може би провежда някакво важно генетично изследване, което е в разрез с етичните принципи на СЗО… Не задавах въпроси, но, повярвайте ми, никога не съм си представял, че той създава… чума.

Лангдън успя само да кимне отсъстващо… смаяно.