Понеже тук нямаше автомобили и мотори, Венеция се радваше на отсъствието на обичайния градски трафик, метро и сирени и бе изпълнена с категорично лишената от механика пъстрота от човешки гласове, гукащи гълъби и мелодии, забавляващи посетителите на откритите кафенета. Венеция звучеше различно от всеки друг голям град в света.
Лъчите на късното следобедно слънце изпълваха площад „Сан Марко“ от запад и хвърляха дълги сенки по плочките. Лангдън Погледна нагоре към камбанарията, която се извисяваше над площада и доминираше над силуета на стария град. Горната лоджия на кулата беше пълна със стотици хора. Дори самата мисъл да е там го накара да потрепери. Той отмести поглед и продължи напред през човешкото море.
Сиена с лекота следваше Лангдън, но Ферис изоставаше и тя реши да се движи между двамата, за да не ги изпуска от очи. Разстоянието помежду им обаче се увеличи още повече и Сиена погледна нетърпеливо назад. Ферис посочи гърдите си, за да покаже, че е задъхан, и ѝ направи знак да продължи напред.
Сиена кимна и забърза след Лангдън. Но докато си пробиваше път през тълпата, някакво натрапчиво чувство я накара да забави крачка — странното подозрение, че Ферис изостава нарочно… сякаш се опитва да се отдели от тях.
Тъй като отдавна се беше научила да се доверява на инстинктите си, тя се скри в една ниша и започна да наблюдава, като оглеждаше тълпата в търсене на Ферис.
„Къде изчезна?!“
Той сякаш вече дори не се опитваше да ги следва. Сиена се взираше в лицата на хората и най-сетне го видя. За нейна изненада, той беше приклекнал и бе извадил телефона си.
„Нали каза, че батерията му е паднала!“
Изпита интуитивен страх и отново знаеше, че трябва да му се довери.
„Излъгал ме е във влака!“
Наблюдаваше го и се опитваше да разбере какво прави. Пускаше тайно съобщение на някого? Или правеше проучване зад гърба ѝ? Може би се опитваше да разреши загадката на стихотворението на Зобрист преди нея и Лангдън?
Каквито и да бяха причините, той я беше излъгал най-безочливо.
„Не мога да му имам доверие“.
Запита се дали да не излезе от скривалището си и да не се изправи открито срещу него, но бързо реши да изчезне обратно в тълпата, преди да я е забелязал. Тръгна отново към базиликата, като се оглеждаше за Лангдън. „Трябва да го предупредя да не разкрива нищо повече пред Ферис“.
Намираше се на петдесетина метра от базиликата, когато нечия силна ръка я дръпна отзад за пуловера.
Тя рязко се завъртя и се озова лице в лице с Ферис.