Àä

Върху едната колона беше издигната странна статуя на св. Теодор, позиращ гордо с прочутия си поразен дракон, който според Лангдън приличаше по-скоро на крокодил, отколкото на митично чудовище.

Върху втората колона беше кацнал вездесъщият символ на Венеция — крилатият лъв. Той можеше да се види из целия град, поставил гордо лапа върху отворена книга, в която пишеше на латински Pax tibi Maree, evangelista meus („Мир тебе, Марко, евангелисте мой“). Според легендата тези думи били изречени от ангел при пристигането на св. Марко във Венеция заедно с предсказанието, че тялото му един ден ще почива тук. По-късно това апокрифно предание било използвано от венецианците като оправдание да ограбят костите на св. Марко от Александрия и да ги препогребат в едноименната базилика. И до ден днешен крилатият лъв си оставаше емблема на града и можеше да се види на почти всеки ъгъл.

Лангдън посочи надясно към площада, покрай колоните.

— Ако се разделим, среща пред главния вход на базиликата.

Те кимнаха и тримата бързо тръгнаха покрай тълпата и западната стена на Двореца на дожите към площада. Въпреки че беше забранено да бъдат хранени, прочутите венециански гълъби изглеждаха в отлична форма: някои кълвяха в краката на туристите, а други връхлитаха откритите кафенета да ограбят оставените без надзор кошници с хляб и да тормозят облечените в смокинги сервитьори.

Величественият площад, за разлика от повечето в Европа, беше оформен не във формата на квадрат или правоъгълник, а като буквата L. По-късото рамо, известно като piazetta, свързваше морето и базиликата „Сан Марко“. След това площадът завиваше наляво под прав ъгъл и продължаваше от базиликата към Музео Корер. Вместо успоредник, площадът имаше формата на неправилен трапец, който се стесняваше значително в единия край. Тази типично панаирна илюзия създаваше впечатлението, че площадът е много по-голям, отколкото е в действителност; ефектът се подсилваше от плочките, които очертаваха местата на сергиите на уличните търговци от петнайсети век.

Докато вървеше към чупката на площада, Лангдън виждаше право пред себе си проблясващия син стъклен циферблат на Часовниковата кула — същия астрономически часовник, през който Джеймс Бонд беше изхвърлил лошия от филма „Муунрейкър“.

Едва сега Лангдън можеше да оцени изцяло най-уникалното нещо, което предлагаше градът.

Звуците.