чуйте на вода течаща ромона.
— Никога не съм чувал за „музейон“ — каза Ферис.
—
Стара дума,
означаваща
храм, защитаван
от музите —
обясни Лангдън.
— За древните
гърци
— Доктор Брукс — каза Ферис и погледна Сиена с надежда. — Можете ли да проверите дали е имало музейон във Венеция?
— Всъщност имало е десетки — с усмивка отвърна Лангдън. — Само че днес се наричат музеи.
— А-а-а… — каза Ферис. — Май ще трябва да разширим търсенето.
Сиена продължи да пише на телефона. Явно нямаше проблем да прави няколко неща едновременно.
— Добре, значи търсим музей, в който можем да намерим дож, отрязал главите на коне и изтръгнал кости на слепци. Робърт, има ли конкретен музей, който да е добро начало?
Лангдън вече прехвърляше наум най-известните музеи на Венеция — Галерия дел Академия, Ка'Рецонико, Палацо Граси, Музея на Пеги Гугенхайм, Музео Корер — но като че ли никой от тях не отговаряше на описанието.
Отново погледна текста.
Коленичете в позлатения музейон на светата мъдрост…
Усмихна се отново иронично.
— Венеция има само един музей, който идеално пасва на „позлатения музейон на светата мъдрост“.
Ферис и Сиена го погледнаха с очакване.
— Базиликата „Сан Марко“ — заяви той. — Най-голямата църква във Венеция.
— Нима църквата е музей? — попита Ферис.
Лангдън кимна.
— Също като Ватиканския музей. И освен това „Сан Марко“ е прочута с това, че отвътре е украсена цялата със златни плочки.
—
Лангдън кимна. Не се съмняваше, че „Сан Марко“ е позлатеният храм, споменат в стихотворението. От векове венецианците наричаха базиликата Ла Киеза д'Оро — Златната църква — и лично за Лангдън интериорът ѝ бе по-зашеметяващ от интериора на всяка друга църква на света.
— Освен това се казва, че трябва да се „коленичи“ там — добави Ферис. — А една църква е логично място за коленичене.
Сиена отново пишеше яростно.
— Ще добавя в търсенето „Сан Марко“. Явно там трябва да търсим въпросния дож.
Лангдън знаеше, че няма да има недостиг на дожи в „Сан Марко“ — тя беше в съвсем буквалния смисъл тяхна базилика. Тази мисъл го окуражи и той отново насочи вниманието си към стихотворението.
Коленичете в позлатения музейон на светата мъдрост
и ухо допрете до земята,