Àä

Лангдън с неохота насочи погледа си към сбръчканото лице на Данте Алигиери, което се взираше безизразно в него от масата. Взе внимателно гипсовата маска, обърна я и се загледа в първите думи на спиралния текст.

О, нека всеки с разум здрав…

Лангдън се съмняваше, че точно сега отговаря на това изискване.

Но въпреки това се зае за работа.

На триста и двайсет километра от летящия влак яхтата „Mendacium“ стоеше на котва в Адриатическо море. Под палубата главен фасилитатор Лорънс Ноултън чу тихото почукване по стъклената кабина, докосна бутона под бюрото и превърна непрозрачната стена в прозрачна. От другата страна стоеше дребен загорял от слънцето мъж.

Ректора.

Изглеждаше сърдит.

Без да каже нито дума, Ректора влезе, заключи вратата, натисна копчето и стъклото отново стана непрозрачно.

Миришеше на алкохол.

— Видеозаписът, който ни остави Зобрист — каза Ректора.

— Да, сър?

— Искам да го видя. Веднага.

63.

Робърт Лангдън беше приключил с преписването на спиралния текст от смъртната маска върху лист, за да могат да го анализират по-добре. Сиена и доктор Ферис се сбутаха да помагат и Лангдън направи всичко по силите си да не забелязва тежкото дишане на Ферис и как непрекъснато се драпаше.

„Нищо му няма“ — каза си той и насочи вниманието си към стиховете.

О, нека всеки с разум здрав да схване

поуката, която тук съм дал…

под булото на стиховете странни.

— Както вече споменах — започна Лангдън, — началото на стихотворението на Зобрист е буквално заимствано от „Ад“ на Данте и представлява предупреждение към читателя, че думите носят по-дълбоко значение.

Алегоричната творба на Данте беше толкова наситена със забулени коментари върху религия, политика и философия, че Лангдън често казваше на студентите си, че италианският поет трябва да се изучава по същия начин, по който се изучава Библията — като се чете между редовете и се търси някакъв допълнителен смисъл.

— Специалистите по средновековни алегории — продължи Лангдън — разделят анализа си най-общо на две категории, „текст“ и „образ“, като текстът е буквалното съдържание на творбата, а образът е символичното послание.

— Добре — възбудено рече Ферис. — Значи фактът, че стихотворението започва по този начин…

— Намеква — намеси се Сиена, — че повърхностното четене може да разкрие само част от историята. Истинското значение вероятно е скрито.

— Да, нещо такова. — Лангдън погледна текста и продължи да чете на глас:

— Дожа коварен на Венеция потърсете,

що обезглави конете…

и костите на слепия извади.