Àä

Лангдън гледаше на екрана как облечената му в ръкавица ръка се протяга и докосва вратата на витрината… след това внимателно я отваря… и отдолу се показа посмъртната маска на Данте.

Марта Алварес простена ужасено и закри лицето си с ръце.

Също така ужасен и неспособен да повярва какво се случва, Лангдън се гледаше на екрана как бърка в шкафа, хваща внимателно маската с две ръце и я вдига.

— Dio mi salvi! — възкликна Марта и се обърна към Лангдън. — Cos'ha fatto? Perche?***

Преди Лангдън да успее да отговори, единият охранител извади черна берета и я насочи право в гърдите на професора.

Робърт Лангдън се взря в дулото на пистолета и усети как стените на мъничката стая сякаш се срутват върху него. Марта Алварес го гледаше злобно и невярващо, на лицето ѝ бе изписано разочарование от предателството му. На монитора зад нея се виждаше как Лангдън вдига маската към светлината и я разглежда.

— Взех я само за малко — настоя професорът; молеше се това да е истина. — Игнацио ме увери, че няма да имаш нищо против.

Марта не отговори. Изглеждаше изумена и очевидно се опитваше да си представи защо Лангдън я е излъгал… и как така може да стои спокойно до нея и да я остави да изгледа записа, след като е знаел, че той ще го издаде.

„Нямах представа, че съм отворил витрината!“

— Робърт — прошепна Сиена. — Виж! Ти откри нещо! — Сиена все още бе приковала очи във видеото и се опитваше да намери отговори въпреки бедата, в която бяха изпаднали.

На екрана Лангдън държеше маската високо под светлината и вниманието му очевидно бе привлечено от нещо на задната ѝ част.

За част от секундата маската застана точно пред лицето на професора и мъртвите очи на Данте се изравниха с тези на Лангдън. Той си спомни изречението „Истината се вижда само през очите на смъртта“ и потръпна.

Нямаше представа какво е разглеждал на задната страна на маската, но на видеото се виждаше как споделя откритието си с Игнацио и дебелият мъж отскача назад, слага си очилата и поглежда отново… и отново. После заклати енергично глава и закрачи из коридорчето.

Изведнъж двамата вдигнаха очи. Личеше си, че са чули нещо в коридора, най-вероятно връщането на Марта от тоалетната. Лангдън бързо извади от джоба си голяма найлонова торба, сложи по-смъртната маска в нея и внимателно я подаде на Игнацио, който я прибра с очевидна неохота в куфарчето си. Лангдън бързо затвори вече празната витрина и двамата бързо тръгнаха по коридора, за да пресрещнат Марта, преди тя открие кражбата.