Охранителят обясни, че градската полиция в момента се занимавала с много по-важна криза и търсели свободни хора, които да вземат показания.
— Che cosa potrebbe esserci di piu grave?! — викна тя. „Какво може да е по-сериозно?!“
Лангдън и Сиена се спогледаха тревожно. И нищо чудно. Бяха се отбили да видят набързо маската, а сега ставаха свидетели на последствията от такава голяма кражба. Предната вечер незнайно как някой бе успял да се промъкне в галерията и да открадне посмъртната маска на Данте.
Марта знаеше, че в музея има много по-ценни експонати, затова се опита да погледне нещата от добрата страна. Но все пак това бе първата кражба в историята на това място. „Та аз дори не знам какъв е протоколът!“
Двамата охранители изглеждаха напълно озадачени, докато ѝ преразказваха точно действията си и събитията от предната вечер. Около десет Марта бе влязла с il Duomino и Лангдън. Малко след това тримата бяха излезли заедно. Охранителите бяха заключили отново вратите, бяха включили алармите и доколкото им бе известно, никой не бе нито влизал, нито излизал от галерията след това.
— Невъзможно! — отсече Марта. — Маската беше във витрината, когато си тръгнахме снощи, значи очевидно някой е влизал в галерията след това!
Пазачите разпериха ръце. Бяха напълно объркани.
— Noi non abbiamo visto nessuno!**
Марта тръгна толкова бързо, колкото ѝ позволяваше бременното ѝ тяло, към контролната зала на охраната. Лангдън и Сиена нервно я последваха.
„Охранителните записи — помисли Марта. — Те ще ни покажат кой е влизал тук нощес!“
На три пресечки от музея, на Понте Векио, Вайента се скри в сенките, когато видя двама полицаи да вървят през тълпата и да показват на хората снимка на Лангдън. Когато я наближиха, радиостанцията на единия изпука — рутинно съобщение на диспечера към всички. Посланието беше кратко и на италиански, но Вайента схвана основното: всеки свободен полицай в района на Палацо Векио да се обади, за да отиде да вземе показания в музея на палата.
Двамата служители на реда дори не трепнаха, но Вайента наостри уши.
Музеят на Палацо Векио?
Провалът от предната вечер — фиаското, което бе на път да унищожи кариерата ѝ — се бе случил по улиците край Палацо Векио.
Полицейският бюлетин продължи на италиански и с много пукане по линията, което правеше думите почти неразбираеми, освен две, които се откроиха ясно: Данте Алигиери.
Тя се напрегна. Данте Алигиери?! Със сигурност това не беше съвпадение. Обърна се към Палацо Векио и погледна назъбената кула, която стърчеше над околните сгради.