Читаем Àä полностью

— Малко след настъпването на смъртта — обясни Лангдън — починалият се слага да легне по гръб и лицето му се намазва със зехтин. След това върху него се нанася слой гипс, който покрива всичко — устата, носа, клепачите — от косата до шията. След като се втвърди, гипсът се маха лесно и се използва като калъп, в който се налива нов гипс. Той се втвърдява и се превръща в точно копие на лицето на починалия. Тази практика е особено разпространена за почитане на видни личности и гениални творци — Данте, Шекспир, Волтер, Тасо, Кийтс. Те всички имат посмъртни маски.

— Ето че стигнахме — каза Марта, когато се озоваха до коридорчето, отстъпи настрани и направи знак на сестрата на Лангдън да влезе първа. — Маската е изложена във витрината до стената вляво. Моля, стойте зад загражденията.

— Да, разбира се.

Сиена пристъпи в тесния коридор, приближи се до витрината и надникна в нея. И изведнъж се обърна ужасена към брат си.

Марта бе виждала тази реакция хиляди пъти: посетителите често се дръпваха отвратени след първия поглед към маската — зловещото сбръчкано лице на Данте, гърбавия му нос и затворените очи.

Лангдън пристъпи до Сиена — и се вцепени.

Марта изсумтя. Che esagerato****. Но когато ги последва и погледна шкафа, чак хлъцна. Oh mio Dio!

Очакваше да види познатата маска на мъртвия Данте, но вместо това видя само червената коприна във витрината и празната поставка.

Взря се ужасена в празната витрина и сграбчи едно от стълбчетата на заграждението, за да не падне. А после се обърна и се разкрещя като полудяла:

— La maschera di Dante! La maschera di Dante e sparita!*****

* Музеят на произведенията от катедралата съдържа много от оригиналните творби, създадени за базиликата Санта Мария дел Фиоре, катедралата (Duomo) На Флоренция. — Б. пр.

** Аз съм, Марта. Добър ден. (ит.) — Б. пр.

*** Музеят! (ит.) — Б. пр.

**** Това беше прекалено (ит.) — Б. пр.

***** Маската на Данте е изчезнала! (ит.) — Б. пр.

40.

Марта Алварес трепереше пред празната витрина. Надяваше се пристягането в корема ѝ да е паника, а не родилни болки.

Посмъртната маска на Данте бе изчезнала!

Двамата охранители дотичаха, видяха празния шкаф и се втурнаха да действат. Единият затича към близката стая за видеонаблюдение, за да прегледа записите на камерите, а другият веднага докладва за обира на полицията.

— La polizia arrivera tra venti minuti!* — каза на Марта, щом затвори.

— Двайсет минути?! Става въпрос за кражба на важно произведение на изкуството!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Коммунисты
Коммунисты

Роман Луи Арагона «Коммунисты» завершает авторский цикл «Реальный мир». Мы встречаем в «Коммунистах» уже знакомых нам героев Арагона: банкир Виснер из «Базельских колоколов», Арман Барбентан из «Богатых кварталов», Жан-Блез Маркадье из «Пассажиров империала», Орельен из одноименного романа. В «Коммунистах» изображен один из наиболее трагических периодов французской истории (1939–1940). На первом плане Арман Барбентан и его друзья коммунисты, люди, не теряющие присутствия духа ни при каких жизненных потрясениях, не только обличающие старый мир, но и преобразующие его.Роман «Коммунисты» — это роман социалистического реализма, политический роман большого диапазона. Развитие сюжета строго документировано реальными историческими событиями, вплоть до действий отдельных воинских частей. Роман о прошлом, но устремленный в будущее. В «Коммунистах» Арагон подтверждает справедливость своего убеждения в необходимости вторжения художника в жизнь, в необходимости показать судьбу героев как большую общенародную судьбу.За годы, прошедшие с момента издания книги, изменились многие правила русского языка. При оформлении fb2-файла максимально сохранены оригинальные орфография и стиль книги. Исправлены только явные опечатки.

Луи Арагон

Роман, повесть
~А (Алая буква)
~А (Алая буква)

Ему тридцать шесть, он успешный хирург, у него золотые руки, репутация, уважение, свободная личная жизнь и, на первый взгляд, он ничем не связан. Единственный минус — он ненавидит телевидение, журналистов, вообще все, что связано с этой профессией, и избегает публичности. И мало кто знает, что у него есть то, что он стремится скрыть.  Ей двадцать семь, она работает в «Останкино», без пяти минут замужем и она — ведущая популярного ток-шоу. У нее много плюсов: внешность, характер, увлеченность своей профессией. Единственный минус: она костьми ляжет, чтобы он пришёл к ней на передачу. И никто не знает, что причина вовсе не в ее желании строить карьеру — у нее есть тайна, которую может спасти только он.  Это часть 1 книги (выходит к изданию в декабре 2017). Часть 2 (окончание романа) выйдет в январе 2018 года. 

Юлия Ковалькова

Роман, повесть
Судьба. Книга 1
Судьба. Книга 1

Роман «Судьба» Хидыра Дерьяева — популярнейшее произведение туркменской советской литературы. Писатель замыслил широкое эпическое полотно из жизни своего народа, которое должно вобрать в себя множество эпизодов, событий, людских судеб, сложных, трагических, противоречивых, и показать путь трудящихся в революцию. Предлагаемая вниманию читателей книга — лишь зачин, начало будущей эпопеи, но тем не менее это цельное и законченное произведение. Это — первая встреча автора с русским читателем, хотя и Хидыр Дерьяев — старейший туркменский писатель, а книга его — первый роман в туркменской реалистической прозе. «Судьба» — взволнованный рассказ о давних событиях, о дореволюционном ауле, о людях, населяющих его, разных, не похожих друг на друга. Рассказы о судьбах героев романа вырастают в сложное, многоплановое повествование о судьбе целого народа.

Хидыр Дерьяев

Проза / Роман, повесть / Советская классическая проза / Роман