Зеленият вампир

Наистина, не отиваше ли твърде далеч? Друг разум на планетата! А защо не се е изявил досега? Погледнати отвън, някои съжителства на съвсем низши същества изглеждат разумни. Пчели, мравки, термити. А са животни със сложни инстинкти, в целокупността си почти съзнателни, но все инстинкти.

Защо тия лемури мълчат? Възможен ли е разум без език, без говор, без предаване на информация?

Ако беше така, тогава нямаше да му изглеждат тъй неправдоподобни хипотезите за съществуването на някаква си Лемурия, потънал континент с прастара цивилизация, последната останка на който е Мадагаскар.

Толкова хипотези! Една от друга по-изящни, по-романтични! Коя е вярната? А може би някоя друга, още неродена. Твърде много очарование крие хрумването на Вегенер за плаващите континенти. Фантастично, импозантно. Някога, в младостта на планетата Земя сред единствения земен океан Панталаса се извисява единствената суша, огромната пра суша Пангея. По някакви причини тя почва да се разпада на огромни отломъци, които тръгват в разни посоки. На юг се придвижва Гондвана, Южният праматерик, който, от своя страна, се разкъсва на няколко различни по големина континентални блока. Южна Америка поема на запад, Антарктида и Австралия — на юг, Африка и Индустан — на север. Как другояче можем да си обясним поразителното съвпадение на бреговите им очертания, присъствието на торбести животни в Америка и Австралия, двойнодишащи риби — може би прадедите на земноводните — в Америка, Австралия и Африка, различните видове боа във всички тропически земи? Също и бягащите щраусови птици щраус, нанду, ему, каузар.

И какво въображение е нужно, за да се свърже раздалечаването на материците с хипотезата за разширяващата се Вселена! Ведно с всички галактики, с всички звезди и планети. Ведно с нашата Земя. Да си представиш своята планета като леко надуто гумено балонче, върху което са налепени изрезки от хартия, все едно континенти. Надуваш балончето. И с достатъчно фантазия се връщаш няколкостотин милиона години назад, за да наблюдаваш модела на разширяващата се Земя и раздалечаващите се „континентални платформи“.

А Мадагаскар? Къде е неговото място в тая проста схема? Навярно е свързан с Африка, от която посредством Мозамбикския пролив все още продължава да се раздалечава.

Хипотези, хипотези! Плод на сухи изчисления или родени в творческо опиянение. Още неразкрил загадката на Атлантида, човешкият дух роди загадката на Лемурия, прародината на лемурите, изчезнала не по-малко мистериозно от Атлантида.

Какво ни пречи да допуснем, че Лемурия се е разпаднала на две — Мадагаскар и Антарктида? Животинското й население се е запазило на Мадагаскар като в огромен палеонтологически резерват, подобен на резервата Австралия, а в Антарктида то не е оцеляло при настъпилото заледяване?

Защо не? Никоя от днешните хипотези не е в състояние нито да докаже, нито да отрече напълно съществуването на Лемурия. Дори хипотезата за трансгресиите. Лемурия може би е съединявала Африка и Азия. И е потънала. Потънала е сред вълните на залелия я Индийски океан при страшен катаклизъм. А островите Мадагаскар, Маскаренски, Сейшелски, Коморски и Амирантски са остатъци от този материк, още непотъналите планини на някогашната Лемурия.

Че е имало просторна суша в Индийския океан, говори присъствието на атоли и коралови рифове, които се образуват върху потъваща суша. Дъното под Малдивските острови представлява плато на дълбочина триста-четиристотин метра, върху което се извисяват атолите.

Подобни явления се наблюдават и днес. При земетръс в Чили се спуснала в морето брегова ивица с ширина двадесет-тридесет километра. За няколко секунди се намерили под водата двадесет хиляди квадратни километра. Защо да не допуснем, че това може да се случи и другаде? И по друго време?

Стамов усещаше мъчителни тръпки по цялото тяло. Струваше му се, че ще полудее. От тъмнината, от безпокойството, от недопустимото допреди няколко дни предположение — за други разумни същества на нашата планета, за тяхното създаване, за цивилизацията им, за предстоящата им гибел… Защото нямаше съмнение, че загиват. Че отстъпват пред човека, заврели се в последното си укритие.

Възможно ли беше това? Друго разумно същество?

Защо пък не? Съвременният човек не произлиза направо от неандерталеца. А разумността на неандерталеца не се оспорва. Пък и тая на синантропа, на зинджантропа. И кой знае на колко още вида, опитали да станат хора, но загинали преди това. Може би унищожени от нашия прадядо, от хомо сапиенс.

Прекъсна го гласът на мисионера:

— Мосю, спите ли?

Той трепна.

— Не! Защо?

— Помислих, че спите. Пред ужаса на всичко, що ни предстои.

Отец Доминик почти простена:

— По-добре да бях вече умрял, да не изживявам отново тоя ужас!

Стамов опита да се пошегува. Шега с пресъхнали от страх устни:

— Знаете ли какво казва за случая малгашката поговорка?

— Какво?

— По-добре да умреш утре, отколкото днес.

Веломоди

Залитайки от изтощение по своя безкраен кръгъл път, клетата жена продължаваше да натиска лоста на скърцащото колело.