XIV колония

Реконструкцията на замъка на Касиопея (Глава 4) взема за своя основа две сродни начинания от действителността. Едното се отнася до замъка „Геделон“ във Франция, другото — до средновековната крепост „Озарк“ в Арканзас. И двата проекта имат интернет сайтове, от които можете да научите повече подробности.

Черни бани са съществували в изобилие из цял Сибир. Тази в Глава 6 се базира на историческо описание. Изоставени къщи се срещат често във Вирджиния (Глава 8), макар тази на Брад Чарън да е изцяло плод на въображението ми.

В романа се споменават най-различни населени места: Анаполис, Джърмънтаун, Сейнт Андрюс, Ийстпорт, щата Мейн, щата Мериленд. Всяко от тях е описано правдиво. „Мандарин Ориентъл“ е превъзходен вашингтонски хотел, в който от време на време отсядаме с удоволствие. Град Улан Уде си е на мястото в Сибир заедно с огромния бюст на Ленин (Глава 22). Остров Принц Едуард, Шарлъттаун и Стратфорд са очарователни местенца в Канада, а по северния бряг на острова действително се простира национален парк (Глава 37 и 38).

Спецназ (Глава 11) съществуват до ден-днешен, а информацията за тях в Глава 19 е вярна и точна. Нощен скок с парашут от летящ на голяма височина самолет е по силите на който и да било офицер от Спецназ. Скокът в Глава 37 е описан по действителен случай. Съществували са и съветски планове за изнесени напред атаки срещу врага (Глава 55), в които главната роля е била отредена на въпросните части.

КГБ е владеело до съвършенство както пасивните, така и активните разузнавателни мероприятия, като пипалата му са стигали до всяко кътче от планетата. Особено активни са били в Съединените щати, обявени от СССР за главен противник.

В преобладаващата си част дейността на съветското разузнаване е била насочена към подготовка за неизбежен конфликт с Америка (Глава 10). Зданието на вдъхващото особен ужас Първо главно управление на КГБ е било великолепно съоръжение. Историята за възхода и падението на руското шпионско ведомство е разказана правдиво. Служителите на КГБ действително са ползвали множество специални привилегии, като са били напълно изолирани от несгодите на редовите съветски граждани (Глава 49). „Интурист“ съществува до ден-днешен (Глава 45), макар и вече приватизиран, като отдавна не е официалната държавна туристическа агенция.

Братството на Синсинати (Глава 14 и 18) си остава най-старото, създадено на територията на САЩ. Историята на основаването му и съпровождащите я тревоги сред обществеността почиват на реални факти. В крайна сметка лично Джордж Вашингтон го е спасил от принудително разпускане. Бенджамин Талмидж, първият глава на американския шпионаж (Глава 34), е бил сред членовете основатели на братството, но воденият от него дневник, както и участието му в каквито и да било военни планове на Съединените щати и в прокопаването на таен тунел под Белия дом (Глава 14, 18, 20, 23, 34, 39 и 60) са мои добавки към историята. Андерсън Хаус (Глава 18 и 20) обаче съществува и може да бъде посетена и разгледана с екскурзовод. Сградата все още служи за главна квартира на братството. Библиотеката в подземието й също е налице и съдържа една от най-богатите колекции от книги в света, посветени на Войната за независимост. Балната зала и зимната градина са изумителни, но стаята с мониторите за видеонаблюдение на втория етаж (Глава 23) е моя измислица.

Юрий Андропов е историческа личност и отговаря на описанието (Глава 33), само че никога не е замислял споменатата операция. Той е ненавиждал както Рейгън, така и Йоан Павел II (Глава 52), но, за щастие, е починал година след издигането си на поста генерален секретар.

Десетгодишното американско момиченце, споменато в Глава 33, което изпратило на Андропов писмо, се нарича Саманта Смит. Постъпката се превърнала в медиен фурор през 1982-ра. Андропов наистина се възползвал от възможността да излъже Запада, че прекъсва всякаква работа по системата за противоракетна отбрана (Глава 33). Подобни лъжи са били неразделна част от съветската политика на пропаганда и дезинформация. През 1983 г. Саманта посетила Съветския съюз, но Андропов вече бил твърде болен, за да я посрещне лично. За жалост, тя загива при самолетна катастрофа през 1985 г.

Инициативата за стратегическа отбрана (ИСО) наистина е съществувала (Глава 29). Тя е замислена и разработена така, както е описано в Глава 30. Между историците има известни разногласия, като някои твърдят, че основното й предназначение не е било изработването на ефективен противоракетен щит, тъй като това не било по силите на тогавашните технологии. Вместо това идеята била да се убеди Съветският съюз, че една подобна система би могла да се реализира, с което Съветите да бъдат принудени да харчат милиарди рубли — нещо, което не можели да си позволят (Глава 30).

Точно така и станало.

С което режимът само ускорил собствената си гибел.

В процеса на разработка Съединените щати са се сдобили с множество технологични предимства, но един цялостен и работещ противоракетен щит си остава мечта и до днес.