XIV колония

— Трябва само да сменя батерията на една от тях и е готова за транспортиране — каза Кели. — Батериите са на няколко месеца, но няма смисъл да рискуваме.

Което обясняваше покупката на новите.

Единственият недостатък бе ниското напрежение. Минаваше време, преди да се генерира достатъчно топлина, която да задейства спусъка — сблъскването на сачмата с урановия заряд. Около петнайсет минути, ако бе запомнил правилно; той попита Кели дали все още е така.

— Приблизително, зависи от околната температура.

Това означаваше, че прекъсвачът трябваше да бъде задействан не по-късно от 11:45 на другия ден.

Но… всяко нещо по реда си.

— Къде е мястото на взривяване?

— Ще ти разкажа удивителна история, Александър. Започнала преди много години с опожаряването на Белия дом.

69

Люк излезе бързо от дрешника, като каза на Бегин да остане на място, но по-възрастният мъж не обърна внимание на командата и изтича след него. Пред спалнята във външния коридор се чуха още изстрели, този път от пушка. Явно Сю отвръщаше на огъня.

Люк се спря пред двукрилата врата и зае позиция отстрани; Бегин застана от другата страна.

— Какво става? — извика той.

— Имаме гости — отвърна Сю. — Виждам двама. Долу са, но се опитват да се качат.

— Стой тук — нареди Люк на Бегин, който бе извадил револвер.

После излезе иззад вратата и запристъпва по коридора, като се придържаше плътно до стената. На стълбищната площадка, зад парапета, видя залегнала Сю, стиснала пушката в ръце.

Отдолу изригна картечен откос и подпорите на парапета се разлетяха на трески. Два предмета прелетяха над ръба и изтракаха по пода.

Люк познаваше този звук. Гранати.

Той се метна назад, залегна на пода и покри глава с ръце, като се надяваше Сю да е направила същото. И двете гранати избухнаха.

Малоун полека отвори вратата на хамбара, като внимаваше да не издаде звук. Влезе и тръгна на пръсти напред; закачи с пищяла ръчна количка; нещо дребно изтича пред краката му и го стресна. Въздухът беше застоял. Единствената светлина идваше от кръгла дупка в земята насред купчина дърва.

Капак на подземие. Отдолу се чуваха приглушени гласове. Един кратък оглед на помещението го успокои, че е сам. Явно Зорин и Кели бяха долу.

Малоун припълзя до капака и видя, че няма ключалка — нямаше как да го блокира отвън. Жалко — това би било идеалното решение. Но той все още имаше начин да ги затвори в подземието. Ако натрупаше отгоре достатъчно дърва, щеше поне да ги забави. Стига подземието да имаше само един изход.

Отстрани до капака видя изровената изпод пръстта контактна кутия с прекъснат чифт кабели. Алармената система. Беше изключена. Идеално. Беше ги хванал натясно.

Люк се претърколи по гръб и се взря в бушуващия оранжев пламък и издигащия се от него стълб дим и прахоляк.

— Сю?

— Добре съм — отвърна тя.

Той погледна назад към спалнята и видя Бегин, който тичаше към тях.

— Идват по стълбите — предупреди Сю.

Люк скочи на крака и се хвърли през облака дим, после погледна наляво, където бе запомнил, че свършват стълбите от долния етаж, и видя черен силует, който се качваше нагоре.

Стреля два пъти и тялото се претърколи назад, докато се спря в подножието на стълбите. Беше твърде лесно.

И тогава видя защо.

Нов картечен откос разцепи въздуха, покрай ушите му изсвириха куршуми. Той се дръпна назад към близката стена, но преди това видя как простреляният мъж се вдигна от пода и отново се заизкачва нагоре по стълбите. Проклети бронежилетки!

Следващия път се цели в главата.

Нещо твърдо се удари в земята на три метра от него. После още едно. И още едно.

Той чу същото познато изтракване по пода, хвърли се върху Бегин и го събори по гръб точно в момента, когато трите гранати избухнаха едновременно, осветявайки мрака. Изригнаха нови картечни откоси, изсъхналото дърво и гипсовите стени на старата къща вече губеха битката. Оранжеви огнени езици лижеха тавана, дим се стелеше навсякъде.

Появи се тъмен силует, облечен с черни дрехи, под които се виждаше бронежилетка. Карабината в ръцете му ги държеше на мушка. Люк се помоли мислено Бегин да прояви малко здрав разум и да не се прави на герой като Хедлънд. Мъжът се надвеси над тях, насочил надолу оръжието. Пистолетът на Люк беше затиснат под тялото му.

Той реши да се престори на ранен и изстена; тялото му се сгърчи сякаш от болка.

— Не мърдай — каза мъжът.

Люк леко се претърколи на една страна, като търсеше с поглед Бегин.

— Тук са двама — извика новодошлият.

Люк се обърна по гръб и простреля мъжа в бедрото. След това скочи на крака и грабна карабината. За миг го обзе нещо като жалост, но беше мимолетно. Нямаше време за лигавене. Той простреля мъжа в главата.

Димът и пламъците пълзяха към спалнята.

— Сю! — извика той. — Сю!

Отговор нямаше.

— Къде е? — попита Бегин.

— Тя е голямо момиче. Да вървим.

Изтеглиха се към спалнята. Прозорецът в отсрещния ъгъл се разби с трясък и поредната граната тупна на пода. Още един прозорец се пръсна на парчета и втора граната влетя вътре. Двамата с Бегин залегнаха зад голямото легло.