Вариант 13

— Да, с плодовете и поточето под натежалите клони — казва й той, макар че устните му са изтръпнали и почти не ги усеща. Гласът му изведнъж е предрезгавял. Сега само той й говори. Нортън стои мълчалив и вдървен, безполезен. Мурад Ертекин е паднал на колене до леглото, притиснал е лице в ръката на дъщеря си и сдържа сълзите си с цената на усилие, което го разтърсва при всяко вдишване. Карл мобилизира докрай силите си, за да не млъкне и той. Стиска ръката й. — Спомняш ли си, Севги? Слънчевата светлина през клоните.

Тя също стиска ръката му, едва-едва. Засмива се, макар звукът да е толкова тих, че само напомня на звук.

— И девиците. Не забравяй за тях.

Той преглъща с усилие.

— Да, гледай да остане някоя и за мен. Ще дойда при теб, Севги. Ще те настигна. Всички ще дойдем.

— Шибаните девици — сънено мърмори тя. — Кому са притрябвали? Трябва да ги учиш на всяко шибано нещо…

А после, накрая, точно преди дишането й да спре:

— Татко, той е добър човек. Чист човек.

Той отвори със замах вратите на отделението и продължи нататък, хората по коридорите бързаха да му направят път. Намери стълбите и хукна надолу, търсеше изход.

Макар да знаеше, че изход няма.

48.

Малко по-късно Нортън дойде да го търси в парка пред болницата. Карл не беше казал, че ще идва тук, но не беше нужно да си детектив, за да се сетиш. Скамейките около фонтана се бяха превърнали в спонтанното им място за срещи през последната седмица. Тук идваха, когато болничната атмосфера им натежеше непосилно, когато антисептичният и нанопречистен въздух станеше твърде труден за дишане. Нортън се тръшна на скамейката до него като човек, който се прибира вкъщи при съквартиранта си и се мята на дивана. Впери поглед в огрените от слънцето струи на фонтана. Мълчеше. Изглежда, си беше измил лицето, но то още беше зачервено и подпухнало от сълзите.

— Някакви проблеми? — попита Карл.

Нортън поклати вяло глава. Гласът му прозвуча механично:

— Размрънкаха се, но от КОЛИН ще се обадят да изгладят нещата. Оставих Мурад да говори с тях.

— Значи сме свободни да си вървим?

— Свободни? — Нортън свъси неразбиращо чело. — Ти винаги си бил свободен да си тръгнеш, Марсалис.

— Друго имах предвид.

Нортън преглътна.

— Виж, ще има погребение. Един куп неща трябва да се уредят. Не знам дали…

— Не ме интересува какво ще направят с трупа й. Аз искам да намеря Онбекенд. Ще ми помогнеш ли, или не?

— Марсалис, слушай…

— Не, ти слушай, Нортън. Севги умря пред очите ти. Какво смяташ да направиш ти по въпроса?

Служителят на КОЛИН си пое пресекливо дъх.

— Мислиш, че като убиеш Онбекенд, ще оправиш нещата. Мислиш ли, че това ще я върне?

Карл го погледна в очите.

— Ще приема въпроса ти за реторичен.

— Не се ли насити вече?

— На какво да съм се наситил?

— Да убиваш всичко, което ти падне в ръцете. — Нортън скочи от пейката и надвисна над него. Думите му излизаха със съскане като отровен газ през вентил. — Току-що отне живота на Севги, а единствената мисъл в главата ти е как да намериш още някого, когото да убиеш? Само това ли знаеш да правиш, по дяволите?!

Хората по пейките и алеите наоколо заобръщаха глави към тях.

— Седни — мрачно каза Карл. — Сядай, преди да съм ти счупил собственоръчно врата.

Нортън се ухили свирепо. Седна и се наведе към Карл.

— Искаш да ми счупиш врата? — попита той и махна с ръка. — Ами, давай, приятелю. Сега съм ти паднал.

Не се шегуваше. Карл затвори очи и въздъхна. Отвори ги, погледна отново Нортън и бавно кимна.

— Добре. — Изкашля се да си прочисти гърлото. — На това може да се погледне по два начина, „приятелю“. Можем да го направим по цивилизования, феминизиран, конструктивен начин, тоест да проведем дълго и съобразено с всички правила и закони разследване, което евентуално може и да ни доведе до Манко Бамбарен, андийските плата и Онбекенд, а може и да не ни доведе. Или пък с твоите пълномощия от КОЛИН и с малко хардуер можем да отлетим право там и да стиснем Манко за гърлото.

Нортън изправи гръб и поклати глава.

— И мислиш, че той ще се огъне? Просто така?

— Онбекенд е тринайска — каза Карл и се запита в движение дали не трябва да попритисне Нортън повече, да повиши малко глас или нещо такова. — Манко Бамбарен може да го е наел или пък просто има общ бизнес с работодателите му, но каквато и да е връзката между тях, не е кръвна, както беше с Мерин. За Манко аз и Онбекенд сме еднакви крастави магарета, чудовища, които може да насъска едно срещу друго. Преди три години ми предаде Неван, за да му се махна от главата, и сега ще ми предаде Онбекенд по същите причини. В крайна сметка той е бизнесмен и винаги прави онова, което е добро за бизнеса. Ако застрашим бизнеса му в достатъчна степен, ще се огъне.

— Ние?

— Грешка на езика. Аз при всички случаи отивам. Ти можеш да дойдеш с мен или не, според това как го прецени съвестта ти на нормален човек. Ако дойдеш, ще ме улесниш, но ако решиш да не идваш… пак ще се оправя някак. — Карл сви рамене. — Обещах на Гутиерес да се върна на Марс, за да го убия, и не се шегувах. Андийското плато е много по-близо.

— Бих могъл да те спра.