Unknown

- Да, да, разбира се - потвърди Краудър.

- И ако отчетем, че клиентът ви е притиснат до стената, можем ли да очакваме, че цената е малко по-разумна?

- Не бих казал - натърти мъжът, - все пак въпросният магазин е доста по-голям от другите в Челси...

- Сто двайсет и осем квадрата - вметна Беки, - а магазинът на номер сто четирийсет и седем е деветдесет квадрата, които закупихме за...

- Разрешете да отбележа, госпожице Салмън, че за ония времена цената е била твърде разумна...

- И все пак...

- Да, твърде разумна - повтори господин Краудър и по челото му се търкулна поредната капка пот.

- И така, вече уточнихме, че господин Ръдърфорд не очаква пенсия. А колко иска за магазина?

- Иска - проточи мъжът, който отново се бе взрял в папката, - двеста лири стерлинги. Но аз подозирам - добави той още преди Беки да му е отправила поредното предизвикателство, - че ако успеем да се договорим бързо, той ще склони и само на сто седемдесет и пет лири. - Веждите му се извиха на дъга. - Доколкото подразбрах, клиентът бърза да замине час по-скоро при своя приятел.

- Щом толкова бърза, дали няма да смъкне цената на сто и петдесет лири? Може би дори ще склони на сто и шейсет, ако пазарлъкът се проточи с няколко дена.

- Точно така - изрече господин Краудър и извади от горния си джоб кърпа, с която попи потта, избила по челото му.

- Нещо друго, драга ми госпожице? - попита той, след като си прибра кърпата.

- Да, господин Краудър - каза младата жена. - Бих искала да държите под око всички имоти на Челси Терас и да предупредите мен или господин Тръмпър, ако случайно подочуете, че някой от тях ще бъде обявен за продан.

- Вероятно ще бъде от полза, ако подготвя пълна оценка на имотите по улицата, а после да представя на вас и на господин Тръмпър изчерпателен доклад, от който вие сами да добиете представа.

- Ще ни помогнете много - отвърна Беки, но не издаде учудването си, че посредникът сам е изявил подобно желание.

Стана, за да покаже, че смята срещата за приключена. Докато вървяха към изхода, господин Краудър се престраши да каже:

- Доколкото знам, жителите на Челси пазаруват твърде често в магазина на номер сто четирийсет и седем.

- Откъде знаете? - възкликна младата жена, която отново бе доста изненадана.

- Въпреки че живеем чак във Фулам - обясни посредникът, - съпругата ми купува плодове и зеленчуци единствено от там.

- Жена с вкус - отбеляза Беки.

- Точно така - потвърди господин Краудър.

Тя очакваше банките да я посрещнат със същия плам, както и посредникът в кантората за недвижими имоти. Бе набелязала осем банки, където се надяваше да откликнат на молбата и, но бързо установи, че има голяма разлика между това да се явяваш като купувач и да ходиш като човек, който моли за услуга. На когото и да изложеше плана си, бил той последният човек, от когото зависеше решението, той само клатеше глава. Това важеше дори за банката, където беше сметката на магазин „Тръмпър“.

- Един от дребните чиновници в банка „Пени“ - оплака се тя вечерта на Дафни - дори има наглостта да ми заяви да съм се омъжела и тогава те щели на драго сърце да работят със съпруга ми.

- Явно за пръв път влязохме в сблъсък със света на мъжете - усмихна се Дафни и метна списанието на пода. - С техните затворени общества и клубове. Мястото на жената е в кухнята, а ако си малко по-симпатична, от време на време може би и в спалнята.

Беки кимна свъсена и след като вдигна списанието, го сложи на страничната масичка.

- Да ти призная, подобно отношение не ме е притеснявало никога - продължи Дафни и пъхна крачета в изискани обувки с остри върхове. - Но за разлика от теб, скъпа, не съм се родила с такива прекомерни амбиции. Какво пък, явно е време отново да ти хвърля спасителен пояс.

- Спасителен пояс ли?

- Ами да. Ако искаш да излезеш от задънената улица, ти трябва вратовръзка на старо престижно училище.

- Няма ли да изглеждам смешно?

- Сто на сто, но аз не ти предлагам да я носиш ти. Натъкваш се на такива трудности заради пола, към който спадаш, да не споменаваме пък просторечието, на което говори Чарли, макар че аз съм на път да го излекувам от него. Но едно е сигурно: още не са измислили начин да променят пола на човека.

- Стига си увъртала де - подкани невинно Беки.

- Колко си нетърпелива, скъпа! В това отношение си същата като Чарли. Все пак ние сме обикновени простосмъртни, дай ни малко повече време, за да обясним какво имаме предвид.

Беки се настани в ъгъла на канапето и отпусна ръце върху скута си.

- Като начало проумей, че всички банкери до последния са страхливи сноби - продължи Дафни. - Ако не бяха такива, щяха да рискуват като вас и да държат магазини. За да ги умилостивиш, ти трябва почтен мъж за прикритие.

- Мъж за прикритие ли?