Unknown

Сред тях нямаше имената на Трентам и Салмън.

10.

Още преди да са им донесли супата, Беки съжали, че е приела поканата на Чарли да вечерят в „Скалини“, единствения ресторант, който той знаеше. Чарли я обграждаше с внимание, от което тя се чувстваше още по-гузна.

- Тази рокля ти отива много - рече той, възхитен от тоалета в пастелен цвят, който Беки отново бе взела от гардероба на Дафни.

- Благодаря ти.

Последва дълго мълчание.

- Извинявай - рече младежът. - Не биваше да те каня точно в деня, когато капитан Трентам заминава за Индия.

- Утре в „Таймс“ ще излезе обявата, че сме се сгодили - отвърна Беки, забила поглед в чинията със супата.

- Честито - поздрави я някак равнодушно Чарли.

- Гай не ти е симпатичен, нали?

- Никога не съм намирал общ език с офицерите.

- Но по време на войната пътищата ви са се кръстосали. Всъщност ти го познаваш преди мен - възкликна най-неочаквано младата жена. - Усетих го още когато вечеряхме заедно първия път.

- Би било преувеличено да се каже, че го познавам - възрази Чарли. - Служили сме в един и същи полк, но до оная вечер никога не сме се хранили на една маса.

- Но нали сте воювали рамо до рамо!

- Заедно с още четири хиляди мъже от полка - рече той - не се хвана толкова лесно в капана.

- Храбър ли беше като офицер, уважаваха ли го?

Точно тогава най-неочаквано при тях дойде келнерът.

- Какво ще пиете с рибата, господине?

- Шампанско - поръча Чарли. - Така де, дошли сме да празнуваме.

- И какво, ако не е тайна? - попита Беки, без да се усети, че той го е казал колкото да смени темата.

- Резултатите от първата година. Или си забравила, че вече изплатихме повече от половината заем, отпуснат ни от Дафни?

Беки успя да се усмихне, осъзнала, че докато тя се е притеснявала за Гай и за заминаването му, Чарли е хвърлил всичките си сили, за да реши другия и проблем. Но въпреки добрата новина продължиха да мълчат - само от време на време Чарли казваше по нещо, което невинаги получаваше отговор. Беки току отпиваше от шампанското и си взимаше колкото да не е без никак от рибата, а накрая не си поръча десерт и почти не скри облекчението си, когато им донесоха сметката.

Чарли плати и остави на сервитьора голям бакшиш, от който - помисли си Беки, - Дафни би се гордяла.

Тя се изправи и усети, че и се вие свят.

- Добре ли си? - попита Чарли и я прегърна през раменете.

- Да, да, добре съм - рече младата жена. - Не съм свикнала две поредни вечери да пия толкова много вино.

- А не хапна почти нищо - укори я младежът, след което я изведе в нощния студ.

Хванати под ръка, тръгнаха по Челси Терас и Беки волю-неволю си помисли, че който не ги познава, сигурно ще ги помисли за влюбени. Когато стигнаха входа на жилището на Дафни, се наложи Чарли да бръкне в чантата на Беки, за да намери ключовете. Успя с триста мъки да отключи, като крепеше спътницата си, облегнала се на стената. Но краката на Беки току се подкосяваха и Чарли я хващаше, за да не падне. После я вдигна на ръце и я качи на първия етаж. Едва успя да отвори входната врата - страхуваше се да не изпусне младата жена. Най-сетне влезе, олюлявайки се, в хола и сложи Беки на канапето. Изправи се, пое си дъх и се запита дали да я остави тук, или да потърси спалнята.

Тъкмо понечи да си тръгне, когато Беки падна на пода и изпелтечи нещо от рода на „сгодени“.

Чарли се върна при нея, този път обаче направо я метна на рамо. Понесе я към една от вратите, както се оказа, на спалнята. Положи я внимателно на леглото. Но точно когато тръгна да излиза на пръсти, Беки отново се претърколи и Чарли се завтече, за да я намести в средата на кревата. Поколеба се, после се приближи, понадигна раменете и и с другата ръка разкопча копченцата на роклята и на гърба. След това я хвана и за краката, вдигна ги във въздуха и сантиметър по сантиметър смъкна роклята, която сложи внимателно върху облегалката на стола.

- Ти, Чарли Тръмпър - прошепна, вторачен в младата жена, - ти си сляп, и то от доста време.

Отметна одеялото и зави Беки така, както медицинските сестри на Западния фронт завиваха ранените.

След като се увери, че приятелката му няма да се претърколи отново и да падне от леглото, той се надвеси над нея и я целуна по бузата.

„Не само си сляп, Чарли Тръмпър, но си и глупав“, рече си, докато затваряше след себе си входната врата.

- Идвам ей сега - каза и хвърли на кантара няколко картофа, а Беки зачака търпеливо в ъгъла на магазина.

- Нещо друго, драга ми госпожо? - попита той клиентката от опашката, чийто ред беше дошъл. - Може би няколко мандарини? Или ябълки? Днес сутринта получихме направо от Южна Африка сочни грейпфрути.

- Не, благодаря ви, господин Тръмпър, за днес това е всичко.

- Два шилинга и пет пенса, госпожо Саймъндс. Боб, би ли обслужил следващия на опашката, докато говоря с госпожица Салмън?

- Сержант Тръмпър!

- Аз! - откликна Чарли веднага щом чу кънтящия глас.

Обърна се и видя пред себе си опънат като струна снажен мъж, облечен в туидено сако, кавалерийски брич и с кафяво бомбе.