Unknown

Погледна си часовника, махна за довиждане и отиде на лекции. Установи, че и е трудно да се съсредоточи върху историята на Ренесанса и дори върху диапозитивите с творби на Рафаело, прожектирани с латерна магика върху бял екран. Притесняваше се, че ще прекара края на седмицата с родителите на Гай, после мислите и я отнасяха при Чарли - дали той щеше да печели достатъчно, за да изплатят дълга си към Дафни? Младата жена си призна, че е почти сигурна в успеха на своя приятел. С облекчение видя, че часовникът показва четири и половина. Завтече се, за да хване трамвая на ъгъла на Портланд Плейс, който за неин ужас едвам запъпли към Челси Терас.

Пред магазина за плодове и зеленчуци имаше малка опашка и още преди да е влязла вътре, Беки чу познатите закачки на Чарли:

- Половинка картофи сорт „Крал Едуард“, сочен грейпфрут от Южна Африка, защо, слънчице, да не добавим и една ябълка „Златна превъзходна“ и всичко това само за шилинг!

Изтънчени дами, бъдещи майки и бавачки, които биха възроптали, ако друг ги наречеше така свойски „слънчице“, направо се разтапяха, когато Чарли изричаше думата. Чак когато си тръгна и последният клиент, Беки успя да види какви промени вече е направил съдружникът и.

- Цяла нощ крак не съм подвил - обясни и той. - Изнесох всички празни щайги и стоката, която никой няма да купи. Накрая подредих шарените и зелените зеленчуци и всички меки плодове в горния край, а отпред сложих по-непривлекателната стока. Картофите, червеното цвекло, ряпата. Това си е златно правило.

- Дядо Чарли... - подхвана с усмивка младата жена, но се спря овреме.

Пак огледа пренаредените рафтове и волю-неволю се съгласи, че сега е много по-удобно. А и нямаше как да опровергае усмивките върху лицата на купувачите.

След месец пред магазина вече всеки ден се виеше опашка, а след два месеца Чарли предложи на Беки да се разширят.

- Къде? - прихна тя. - В спалнята ти ли?

- Горе няма място за зеленчуци - усмихна се и Чарли. - Поне откакто опашките пред „Тръмпър“ са по-дълги, отколкото за билети за „Пигмалион“. Още повече че за разлика от представлението нашият магазин е вечен.

Беки провери веднъж, сетне и втори път оборота от първото тримесечие - не можеше да повярва, че имат такава голяма печалба, и реши, че вероятно е време да го ознаменуват.

- Защо да не вечеряме в онзи италиански ресторант? - подметна Дафни, след като получи за тримесечието чек за много по-голяма сума, отколкото бе очаквала.

Беки посрещна възторжено предложението, но се изненада, че Гай не си умира от желание четиримата да вечерят заедно, а Дафни се готви твърде старателно за събитието.

- Не си въобразявай, че ще изхарчим за една вечер цялата печалба - предупреди я Беки.

- Жалко! - въздъхна на шега приятелката и. - Тъкмо се надявах, че ще се възползвам от наказателната клауза в договора. Не че се оплаквам де. Чарли ще ми подейства като свеж полъх след ония сухари, попските синове, и кривокраките конярчета, които съм принудена да търпя в края на всяка седмица.

- Само внимавай Чарли да не те изхруска за десерт.

Беки предупреди съдружника си, че масата е запазена за осем часа, и го накара да обещае, че ще облече най-хубавия си костюм.

- Имам само един - напомни и той.

Точно в осем Гай мина да вземе двете момичета от жилището им в дом номер деветдесет и седем, но докато вървяха към ресторанта, за разлика от друг път бе много свъсен и кисел. Влязоха в заведението няколко минути след уречения час. Завариха Чарли да седи сам в ъгъла - нервничеше и изглеждаше така, сякаш за пръв път стъпва в ресторант.

Беки му представи първо Дафни, а после и Гай. Чарли стана от стола и двамата мъже се загледаха така, сякаш им предстоеше кървав боксов мач между професионалисти.

- Точно така, били сте в един полк - рече Дафни. - Но едва ли сте се срещали - допълни тя и се вторачи в Чарли.

И двамата си замълчаха.

Вечерта започна лошо и продължи още по-зле - те така и не намираха тема, която да вълнува и четиримата. За разлика от магазина, където беше остроумен и мил с клиентите, Чарли се мусеше и бе твърде необщителен. Стига да може ше да го достигне с крак, Беки щеше да го изрита, и то не само задето гребе с ножа от граха и си го слага в устата.

Гай също мълчеше свъсен, което не облекчаваше положението, въпреки че Дафни се кикотеше и не спираше да дърдори. Когато най-после им донесоха сметката, Беки изпита облекчение, че вечерята е приключила. Наложи се дори да остави скришно бакшиш, понеже Чарли очевидно не се досещаше, че би трябвало да го направи.

Тръгна си от ресторанта с Гай, след като двамата се разделиха с Дафни и Чарли, които поеха заедно към дом номер деветдесет и седем. Предполагаше, че приятелите и са само на няколко крачки зад тях, но престана да мисли за това, когато Гай я прегърна, целуна я нежно и рече:

- Лека нощ, скъпа. И да не забравиш, в събота и неделя ще бъдем в Асхърст.

То оставаше да забрави!