Unknown

- Веднага, госпожице - отговори младежът и погледна пакета в кафява амбалажна хартия и малкия кашон, които Чарли бе оставил на пода. - Това ли е целият ви багаж, господин Тръмпър? - попита невярващо Боб.

Чарли кимна.

Погледна двете продавачки в бели блузи по последната мода и зелени престилки. Стояха зад щанда така, сякаш не знаеха какво да правят оттук нататък.

- Хайде, тръгвайте си - подкани Беки. - Но внимавайте утре сутринта да не закъснеете. Господин Тръмпър държи много на точността.

Двете момичета си взеха дамските чантички и се изнизаха, а Чарли седна на табуретката до щайгата със сливи.

- Сега вече сме сами - подхвана той, - разказвай как си се сдобила с всичко това.

- Ами благодарение на глупавата ми гордост, но...

Чарли я прекъсна.

- Ти, Беки Салмън, си истинско съкровище.

Тя му разказа от игла до конец всичко, случило се през последната година, и Чарли се свъси само когато чу за вложението на Дафни.

- Значи разполагам само с две години и девет месеца, за да изплатя шейсетте лири стерлинги плюс лихвите?

- Както и загубите за първата половин година - напомни плахо Беки.

- Повтарям, Ребека Салмън, ти си истинско съкровище! Ако не мога да се справя с такова фасулско нещо, значи не съм достоен да ти бъда съдружник.

Върху лицето на Беки грейна усмивка на облекчение.

- И ти ли живееш тук? - попита Чарли и погледна към горния етаж.

- А, не. Живея у една приятелка от училище, Дафни Харкорт-Браун. На две крачки от тук, на номер деветдесет и седем.

- Момичето, което ти е дало парите ли? - възкликна младежът.

Беки кимна.

- Явно ти е много добра приятелка - отбеляза Чарли.

Боб слезе отново при тях.

- Оставих в спалнята багажа на господин Тръмпър и огледах жилището. Поне според мен всичко е наред.

- Благодаря ти, Боб - похвали го Беки. - За днес приключихме, ще се видим утре сутринта.

- И господин Тръмпър ли ще дойде с мен на пазара, госпожице?

- Съмнявам се - каза Беки. - Утре направи поръчката, както обикновено. А господин Тръмпър със сигурност ще те придружи по-нататък през седмицата.

- На пазара „Ковънт Гардън“ ли? - поинтересува се Чарли.

- Да, уважаеми господине - потвърди Боб.

- Е, щом не са го преместили, ще се срещнем там утре в четири и половина сутринта.

Беки видя как младежът пребледнява.

- Съмнявам се господин Тръмпър да те иска там всеки ден в четири и половина - засмя се тя. - Само на първо време, докато си възвърне формата. Приятна вечер, Боб.

- Приятна вечер, госпожице, приятна и на вас, драги ми господине - пожела им Боб и озадачен, си тръгна.

- Какви са тия дивотии с това „госпожице“ и „драги ми господине“? - изненада се Чарли. - По-голям съм от момчето с има-няма една година.

- Същото важи и за мнозина офицери на Западния фронт, на които си козирувал.

- Точно там е работата. Тук аз не съм офицер.

- Да, но си шефът. Пък и вече не си в Уайтчапъл, Чарли. Хайде, време е да си видиш стаите.

- Стаите ли! - възкликна младежът. - Никога през живота си не съм разполагал със „стаи“. А напоследък съм се свирал само по окопи, палатки и спортни зали.

- Е, сега вече си имаш и стаи. - Следвана от съдружника си, Беки се качи по дървените стълби на първия етаж и тръгна да го развежда и да му показва. - Кухнята - оповести тя. - Тясна е, но ще ти върши работа. Между другото, поръчах да набавят прибори и съдове за трима, казала съм на Гладис и да поддържа чисто и подредено. Дневната - обяви младата жена и отвори една врата, - ако това тясно помещение изобщо може да се нарече дневна.

Чарли погледна канапето и трите фотьойла, очевидно нови-новенички.

- А какво е станало със старите ми вещи?

- Повечето бяха изгорени в деня, когато войната свърши - призна Беки. - Но успях да спазаря за шилинг росерното кресло и леглото в притурка към него.

- Ами сергията на дядо? Нали не си изгорила и нея?

- Не съм, не съм, не се безпокой. Опитах се да я продам, но и даваха най-много пет шилинга, така че сега Боб прекарва с нея всяка сутрин стоката от пазара.

- Чудесно - въздъхна облекчено Чарли.

Беки се обърна и продължи към банята.

- Извинявай за мокрото петно под крана за студена вода - каза тя. - Правихме, струвахме, но така и не успяхме да го махнем. И да те предупредя, от казанчето на тоалетната понякога не тече вода.

- Никога не съм имал тоалетна вътре в къщата - призна си Чарли. - Много тузарско, няма що!

Беки продължи към спалнята.

Чарли се опита да огледа помещението, но погледът му веднага бе привлечен от цветна картинка, висяла и над леглото му в Уайтчапъл и навремето принадлежала на майка му. Стори му се позната. Премести очи към скрина, двата стола и леглото, които виждаше за пръв път. Много му се прииска да покаже на Беки колко и е признателен за всичко, затова седна на крайчеца на леглото и започна да се друса.

- И това ми е за пръв път.

- Кое?

- Балдахинът. Дядо не позволяваше да слагаме балдахин. Твърдеше, че...

- Да, да, помня - прекъсна го момичето. - Че с балдахин сутрин се успиваш и това те възпрепятства да си вършиш всекидневната работа.