Unknown

- В смисъл че си плю на петите и заобиколи германските окопи. Хукна към гората. Двама германци обаче го видяха и го погнаха, а аз ги последвах. На единия вече му светих маслото.

- И къде е сега Трентам?

- Някъде там горе - отвърна другият младеж и посочи към билото на възвишението. - Сто на сто се крие от самотния германец.

Чарли се взря в далечината.

- И сега какво правим, ефрейторе?

- Налага се да настигнем германеца и да го убием, докато той не е сгащил капитана.

- А не е ли по-добре да се приберем и да се надяваме, че швабата ще намери капитана преди мен? - възкликна Томи.

Чарли обаче вече бе скочил на крака и бе тръгнал да изкачва хълма.

Двамата напредваха бавно, като се прикриваха зад дърветата, оглеждаха се и надаваха ухо. Накрая излязоха на голото било.

- И от двамата няма и следа - прошепна Чарли.

- Така си е. Дай да се връщаме в окопите - ако германците ни спипат, надали ще ни поканят на чай и сладки.

Чарли се огледа още веднъж. Точно отпред имаше църквица, почти същата като множеството църкви, които бяха подминали, докато се прехвърляха от Етапл към фронта.

- Хайде първо да проверим в църквата - предложи той. - Само без излишни рискове, чу ли?

- А какво, дявол го взел, правим от един час? Точно това - поемаме излишни рискове! - възкликна Томи.

Сантиметър по сантиметър, педя по педя, метър по метър те пропълзяха през голото поле, докато излязоха при вратата на притвора. Чарли я побутна и я отвори бавно - очакваше отвътре да се посипе градушка от куршуми, но най-силният звук, който чуха, бе скърцането на пантите. Влязоха вътре и Чарли се прекръсти, както бе правил дядо му всеки път, щом влезеше в „Сейнт Мери и Сейнт Майкъл“ на Джубилий Стрийт. Томи запали цигара.

На Чарли му стана любопитно и той тръгна да разглежда мъничката църква. Половината покрив вече бе рухнал не без помощта на германските и английските снаряди, инак храмът си стоеше непокътнат.

Младежът се вторачи като омагьосан с мозайката по вътрешните стени, по ситните квадратни камъчета, образуващи портрети в цял ръст. Той тръгна да обикаля и да разглежда седемте Христови ученици, оцелели като по чудо в тази безбожна война.

Стигна при олтара, падна на колене и сведе глава - в съзнанието му изникна образът на отец О’Мали. Точно тогава покрай него просвистя куршум - той уцели месинговото разпятие, което падна с трясък на земята. Чарли се стрелна зад олтара, когато екна втори изстрел. Младежът надзърна иззад олтара и загледа как някакъв германски офицер, улучен отстрани в главата, се свлича през завеските на изповедалнята и се просва на каменния под. Вероятно беше издъхнал на място.

- Дано е имал време да се изповяда - рече Томи.

Чарли изпълзя иззад олтара.

- За Бога, глупако, не мърдай! Струва ми се, че в църквата има още някой и това не е Всевишният.

Двамата чуха как някой се движи горе на амвона и Чарли побърза пак да се шмугне зад олтара.

- Аз съм - оповести глас, който младежите начаса разпознаха.

- Какво ще рече „аз“? - попита Томи - едвам се сдържа да не прихне.

- Капитан Трентам. Правете, каквото правите, само не стреляйте.

- Ами покажи се де! Слез с ръце, вдигнати над главата, за да сме сигурни, че наистина си онзи, за когото се представяш - подкани злорадо Томи.

Трентам стана бавно от амвона и заслиза с ръце високо над главата по каменните стъпала. Мина по пътеката между скамейките и дойде при разпятието, което сега лежеше пред олтара, сетне прекрачи мъртвия германец и застана лице в лице с Томи, който още държеше пистолета, насочен право към сърцето му.

- Прощавайте, капитане - рече младежът и свали пистолета. - Трябваше да се уверя, че там горе не се спотайва някоя шваба.

- Която говори безупречен английски ли? - подметна ехидно Трентам.

- В една от лекциите си, капитане, ни предупредихте в случаи като този да нямаме вяра на никого - вметна Томи.

- Много си устат, Прескот. Откъде имаш офицерски пистолет?

- Беше на лейтенант Харви - намеси се Чарли, - изпусна го, когато...

- Когато вие хукнахте към гората - продължи вместо него Томи, без да сваля очи от Трентам.

- Преследвах двама германци, които се опитваха да избягат.

- На мен пък ми се стори точно обратното - подсмихна се младежът. - И след като се върнем при нашите, смятам да разкажа на всички.

- Да де, но ще повярват на мен, не на теб - натърти капитанът. - При всички положения и двамата германци са мъртви.

- Благодарение единствено на мен, а и не забравяйте, че ефрейторът също видя с очите си всичко.

- Значи и той знае, че аз, а не ти казвам истината - обърна се Трентам към Чарли.

- Единственото, което знам, е, че трябва да се качим на камбанарията и да видим как да се върнем при нашите, вместо да губим време в разправии.

Капитанът кимна, че е съгласен, обърна се и изтича към дъното на църквата, при стълбата на камбанарията, където щеше да се чувства в безопасност. Чарли веднага го последва. Двамата заеха позиции в противоположните краища на покрива и макар че тътенът на битката още огласяше всичко наоколо, Чарли не можеше да прецени кой от другата страна на гората е надделял.