Unknown

- Утре за стрелковия полк ще бъде ден на слава - увери ги подполковник Хамилтън. - А сега почивайте, битката ще започне още на развиделяване.

След като се върна в окопите, Чарли с изненада видя, че войниците са се развеселили от вестта как най-после ще влязат в истински бой. Всички пушки до последната бяха разглобени, почистени, смазани, проверени веднъж, сетне и втори път, всички ръчни минохвъргачки „Луис“ също бяха изпробвани многократно и смазани, накрая мъжете се обръснаха, преди да застанат лице в лице с противника. Първото бръснене на Чарли беше с леденостудена вода.

Бяха му обяснили, че на никого не му е лесно да заспи преди битка - мнозина се заеха да пишат дълги-предълги писма на близките си у дома, някои дори набраха смелост да съставят завещание. Чарли написа писмо на Дебелата фукла - и той не знаеше защо точно на нея, - в което я помоли, ако не се върне, да се грижи за Сал, Грейс и Кити. Томи не написа на никого, но не само защото не знаеше да пише. В полунощ Чарли събра всички писма в частта, прихвана ги с връвчица и ги занесе на дежурния офицер.

Щиковете бяха старателно наточени и втъкнати, с всяка изминала минута сърцата туптяха все по-учестено, мъжете чакаха в мълчание заповедта за настъплението. Чарли изпитваше какви ли не чувства, от ужас до възторг, докато гледаше как капитан Трентам обикаля взводовете за последен инструктаж. Глътна наведнъж мъничкото ром, отпуснат преди битката на всички в окопите.

Зад окопа на Чарли застана младши лейтенант Мейкпийс, поредният офицер, когото младежът виждаше за пръв път. Приличаше на голобрад ученик и се представи нехайно, сякаш са на увеселение. Нареди на Чарли да строи частта няколко метра зад линията, та той да се обърне със слово към войниците. Десетимата премръзнали, уплашени мъже излязоха от окопа и заслушаха в цинично мълчание младичкия офицер. Командването бе избрало именно този ден, защото синоптиците твърдяха, че слънцето щяло да изгрее в пет часа и петдесет и три минути и нямало да вали. За слънцето се оказаха прави, но сякаш за да се потвърди колко са некадърни, в единайсет започна за ръми.

- Германски дъжд - каза Чарли на своите другари. - На чия страна все пак е Бог?

Лейтенант Мейкпийс се подсмихна криво. Зачакаха изстрела на сигналния пистолет, все едно той е свирка, с която реферът ще обяви началото на футболен мач.

- И не забравяйте, паролата е „Кренвирши с пюре“ - напомни лейтенант Мейкпийс. - Предайте и на другите.

В пет часа и петдесет и три минути иззад хоризонта надзърна кървавочервеното слънце, сигналният пистолет даде изстрел, а Чарли се обърна и видя озареното от светлината на куршума небе зад себе си.

Лейтенант Мейкпийс изскочи от окопа и се провикна:

- След мен!

Чарли също излезе от окопа, разкрещя се колкото му глас държи - по-скоро от страх, отколкото от нахъсеност, - и се устреми към бодливата тел.

Лейтенантът не бе изминал и петнайсетина метра, когато го застигна първият куршум, той обаче продължи със сетни сили, докато излезе при бодливата тел. Чарли загледа вцепенен как Мейкпийс се свлича върху загражденията точно когато поредната градушка вражески куршуми направи безжизненото му тяло на решето. Двама смелчаци смениха посоката на движение и се завтекоха да му помогнат, ала и двамата така и не успяха да излязат при бодливата тел. Чарли беше само на метър от тях и тъкмо понечи да се промуши през дупката, зейнала в телта, когато Томи го изпревари. Чарли се обърна и се засмя - това бе последното, което помнеше от битката при Лис.

След два дни се събуди в палатка на лазарета, намираща се на около триста метра зад предната линия, и видя, че над него се е надвесило момиче в тъмносиня униформа с герб над сърцето. Говореше му нещо. Но Чарли го разбра само по мърдането на устните: не чуваше и дума. „Слава Богу - помисли си. - Още съм жив и сега със сигурност ще ме вър нат в Англия.“ Ако те освидетелстват, че си си загубил слуха, те пращат у дома. Такива бяха разпоредбите на краля.

За седмица обаче слухът му се възстанови напълно и върху устните му за пръв път грейна усмивка, когато видя, че до него стои Грейс и му сипва чай. Веднага щом научила, че по време на сражението е ранен войник на име Тръмпър, тя си издействала да я преместят в неговата палатка на лазарета. Каза на брат си, че е извадил късмет: въпреки че са го улучили с ръчна граната, той е изгубил само един пръст на крака си, при това не палеца, подметна младата жена на шега. Чарли беше разочарован - ако някой изгубеше палеца на крака си, веднага го връщаха в Англия.

- Ако не се брои пръстът, си се отървал само с драскотини и няколко цицини. Не е болка за умиране. След броени дни сигурно ще те върнат на фронта - допълни натъжена Грейс.

Чарли заспа. После се събуди. Дали Томи беше отървал кожата?

- Някакви новини от редник Прескот? - попита младежът дежурния офицер, след като той приключи с обиколката.

Лейтенантът прегледа списъка и се свъси.

- Задържан е под стража. Както личи, ще го изправят пред военен съд.

- Какво? Ама как така? Направил ли е нещо?