Unknown

— Криминалното разследване ми допада повече от банкирането. Чувствам се натясно зад бюро. Има го също така и предизвикателството от умственото надиграване с престъпника.

— И бива ли ви? – попита тя заядливо.

— Печеля повече пъти, отколкото губя – отвърна той искрено.

— Защо мен? – попита го тя. – Защо каните на вечеря и вино обикновена секретарка, вместо дама от вашия кръг?

Бел отвърна без заобикалки:

— Защото сте привлекателна, интелигентна и съм очарован.

— Но вие не ме познавате.

— Надявам се да променим това – заяви той и отново я размекна с погледа си. – Хайде, стига приказки. Да се насладим на десерта.

След като приключиха с великолепния десерт Бел поръча на келнера две чаши петдесетгодишен портвайн. След това се отпусна, напълно заситен.

— Разкажете ми за Джейкъб Кромуел.

Храната и виното си бяха свършили работата. Марион беше твърде замаяна, та да усети капана, в който влиза.

— Какво бихте искали да знаете?

— Произходът му, как е открил банката си, женен ли е. След като го срещнах, намирам го за много интересна личност. Чух, че двамата със сестра му са най-големите филантропи на града.

— Работя за господин Кромуел от девет години и мога убедено да кажа, че е много умен и проницателен мъж, който е заклет ерген. Основа банката си в 1892 г. с много малко активи и устоя на депресията от деветдесетте. Натрупа пари през най-лошата й част. Почти всички други банки в града бяха на ръба да затворят врати през трудните икономически времена. Не и Национална банка „Кромуел”. С умно ръководене и стабилни принципи на банкиране той изгради финансова империя с активи, които стигат до много милиони долари.

— Находчив човек – отбеляза Бел с възхищение. – Очевидно сам е постигнал успеха си.

Тя кимна.

— Израстването на Национална банка „Кромуел” е наистина финансово чудо.

— Откъде е намерил парите, за да отвори банка?

— Това е донякъде загадка. Много е мълчалив за бизнес делата си преди откриването на малката банка на Маркет стрийт. Според слуховете е започнал с не повече от петдесет хиляди долара. Когато дойдох да работя при него, банковите активи надвишаваха милион.

— В какви инвестиции влага капиталите си?

Тя вдигна ръце в безпомощен жест.

— Честно, не знам. Никога не е споменавал пред мен за личните си финанси и не съм виждала документация или кореспонденция. Допускам, че влага печалбите си обратно в банката.

— Какво е семейството му? Откъде са дошли той и сестра му?

Марион отново изглеждаше безпомощна.

— Никога не е говорил за миналото си. Веднъж спомена, че бащи им имал ферма в Северна Дакота, в малко градче наречено Бъфало. Извън това, фамилните му връзки са заровени в миналото.

— Сигурен съм, че си има причини – каза Бел.

Не искаше да притиска прекалено Марион, затова обърна разговора към собственото си детство, с отрастването в елитното общество на Бостън. Разказа й за отиването си в Йейл и за крайното недоволство на баща му, когато започна да работи за детективска агенция „Ван Дорн”, а не в семейната банка. Постепенно върна темата към Кромуел.

— Кромуел ми направи впечатление на образован мъж. Чудя се къде е ходил на училище.

— Маргарет веднъж каза, че посещавали колеж в Минесота.

— Маргарет е красива жена – подхвърли той и я погледна за реакция.

Марион едва прикри неприязънта си към сестрата на Кромуел.

— Зная, че участва в много благотворителни дейности, но не бих я приела за близка приятелка.

— Не може да се разчита на нея, може би? – предположи Бел.

— Невинаги казва истината. И винаги има слухове за някой скандал, който господин Кромуел успява да покрие. Той като че ли не се притеснява от лудориите й. Едва ли не го забавляват.

— Той пътува ли много?

— О, да. Често ходи на риболов в Орегон, забавлява се с експедициите на „Бохемиън клъб” в горите от секвоя или се занимава с лов в Аляска. Също така присъства на поне три банкови конференции годишно в различни части на страната. Веднъж в годината двамата с Маргарет обикалят Европа.

— Значи не ръководи ежедневния бизнес на банката.

Тя поклати глава.

— Не, господин Кромуел винаги е в ежеседмичен контакт с банката, когато го няма. Също така има директорски борд с най-добрите мозъци в бизнеса.

Сервитьорът донесе чашите им с портвайн на сребърен поднос. Отпиха и помълчаха няколко мига, преди Марион да проговори:

— Защо ми задавате всички тези въпроси за господин Кромуел?

— Аз съм следовател. Просто по природа съм любопитен.

Тя избута къдрица от челото си и приглади косата си.

— Чувствам се пренебрегната.

Бел я погледна внимателно.

— Пренебрегната?

— Да, задавате всички тези въпроси за шефа ми, но така и не попитахте за мен. Повечето мъже, които съм познавала, винаги питаха за миналото ми на първата среща.

— А смея ли да стигна до там? – подразни я той.