Unknown

Бел заметна кърпа на ръката си и вдигна каничка с кафе все едно, че ще сервира на маса. Така можеше да държи каничката пред лицето си в случай, че Роуз или Аликзандър погледнат към него. Музиката спря и той ги проследи с очи, докато се връщаха на масата си. Седяха заедно, с Аликзандър между Роуз и по-стара дама с провиснала двойна гуша, за която Бел реши, че трябва да е съпругата на агента. Дори нищо друго да не доказваше, ставаше ясно, че не са се срещнали случайно за танц. Седнали заедно означаваше, че масата им е резервирана предварително. Не бяха непознати.

Бел се загледа открито в Роуз. Носеше червена копринена рокля, почти сливаща се с огнено рижата й коса. Тази нощ беше съчетание от кок на тила и къдрици, спускащи се по скулите и отпред по лицето й. Гърдите й бяха стегнати в копринената ивица на деколтето на корсажа и издути на две бели хълмчета. Беше красива жена от глава до пети.

Устните й бяха разтворени в прелестен смях и златистокафявите й очи искряха от веселие. Дланта й падаше на ръката на Аликзандър и издаваше на Бел колко обича да дава воля на плътското в себе си. Обкръжаваше я усещане за възбуда, което бе заразително за другите на масата. Беше изкусителка, разкошна и пленителна, но аурата, която излъчваше, не проникна в него. Не изпита никакъв плам, никаква възбуждаща към нея. В аналитичния му ум тя бе врагът, а не обект на желание. Виждаше под прозрачното лустро на чара й хитростта и лукавството отдолу.

Бел реши, че е видял достатъчно. Бързо се шмугна зад един сервитьор, запътен към кухнята и мина покрай него, докато излезе през люлеещите се врати.

След като облече отново нещата, които беше оставил на мотоциклета. Бел прецени, че е извадил късмет. Беше се натъкнал на напълно неочаквана ситуация, но можеше да извлече предимство от нея. Докато караше обратно към „Браун Палас” вече знаеше, че единствената информация, която щеше да подава на Аликзандър, щеше да е лъжлива и подвеждаща. Можеше дори да измисли някой трик, с който да подведе Роуз Мантека.

Тази част от плана го заинтригува. Вече изпитваше чувството, че е тръгнал по дирята на коварна лъвица.

~7 ~

Скоро след като Бел се върна в офиса на следващата сутрин, един бегач от телеграфната станция му донесе телеграма от Ван Дорн.

Главният ми агент в Лос Анджелис докладва, че не може да намери никаква следа от Роуз Мантека. Не съществува никаква фамилия с това име, която да притежава ранчо на двеста мили около града. Струва ми се, че дамата ти е размътила очите. Хубава ли беше?

Ван Дорн

Бел се усмихна на себе си. Пъхна телеграмата в джоба си, отиде до кабинета на Аликзандър и почука на вратата.

— Влез – отзова се той тихо все едно, че говореше с някого в същата стая.

Едва чул думите, Бел отвори и пристъпи вътре.

— Дошъл сте да докладвате, предполагам – каза без предисловия главният агент в Денвър.

Бел кимна.

— Исках да ви уведомя за дейностите ни.

— Слушам – каза Аликзандър, без да вдигне глава от документите на бюрото си или да му предложи стол.

— Пратил съм Къртис и Ървайн на терена да разпитат полицейските служители и свидетелите, доколкото такива има, за обирите и убийствата – излъга Бел.

— Едва ли ще изровят нещо повече от това, което служителите вече ни подадоха.

— Смятам аз самият да напусна със следващия влак за Лос Анджелис.

Аликзандър вдигна глава и го изгледа подозрително.

— Лос Анджелис ли? Защо ще ходите там?

— Не отивам там – отвърна Бел. – Слизам в Лае Вегас и хващам отклонението за Райълит, където смятам сам да поговоря със свидетели, ако съществуват такива.

— Разумен план. – Аликзандър изглеждаше едва ли не облекчен. – За момент си помислих, че отивате в Лос Анджелис заради мис Мантека.

Бел се престори на изненадан.

— Вие я познавате?

— Седеше на масата ми с жена ми и мен на партито с танци в кънтри клуба. Срещали сме се по други поводи. Каза, че сте запознали на Сирашкия бал и изглежда е много заинтригувана от работата и биографията ви. Особено е заинтригувана от банковия крадец – убиец.

„Не се съмнявам, че е заинтригувана от работата ми“, помисли си Бел. Но каза:

— Не знаех, че съм й направил впечатление. Доста умело ме отхвърли.

— Жена ми смяташе, че мис Мантека е обсебена от вас.

— Едва ли. Единственото, което научих за нея е, че е от богато семейство в Лос Анджелис.

— Вярно е – отвърна с цялото си невежество шефът. – Баща й притежава огромно имение извън града.

Явно беше, че нито бе проучил Роуз, нито си бе направил труда да прояви подозрение към въпросите й за Бел и случая с Бандита касапин.

— Кога очаквате да се върнете? – попита Аликзандър.

— Би трябвало да приключа с разследването в Райълит и да се върна до пет дни.

— А Къртис и Ървайн?

— Десет дни до две седмици.

Аликзандър отново насочи вниманието си към документите на бюрото му.

— Желая ви късмет – отсече началникът и го освободи.