Unknown

— Естествено. Престън Уайтуей е жълт журналист, който наследи три от водещите вестници в Калифор­ния, включително „Сан Франциско Инкуайърър“. – Бел я погледна със заинтригувана усмивка. – Вест­никът, в който по една случайност работиш ти. Твър­дят, че е доста привлекателен и му се носи славата на „светски човек“, освен това парадира с богатството си, което печели, като публикува сензационни заглавия. Също така е задълбал сериозно в държавната политика, използвайки могъществото на пресата, за да уреж­да приятели в Щатския сенат… и пръв сред тези прия­тели е домашното кученце на Озгуд Хенеси, сенаторът Чарлз Кинкейт. Всъщност мисля, че тъкмо твоят гос­подин Уайтуей му лепна прякора „Героят инженер“.

— Не е моят господин Уайтуей, но… О, Айзък, хрумнала му е чудесна нова идея. Измислил я е по времето, когато от вестника правеха репортажи за земетресението… новинарски сериал на кинолента. Нарича го „Свят в картини“. Ще снимат на филм реа­лните събития и ще ги показват в театрите и кината. И, Айзък! — Във вълнението си тя улови ръката му. – Престън ме помоли да му помогна с първоначалното уреждане.

— За колко време?

— Не съм сигурна. Шест месеца, до една година. Айзък, зная, че ще се справя. И този човек ще ми даде възможност да опитам. Знаеш, че взех дипломата си от първия завършил випуск в Станфорд, но жените не могат да си намерят работа като адвокати, така че последните девет години се занимавах с банкови дела. Научих толкова много. Не, че искам да работя цял живот. Но искам да направя нещо и това е шансът ми да го постигна.

Бел не беше изненадан от желанието на Марион да започне нова и вълнуваща работа. Нито се съмняваше в любовта й. И двамата бяха наясно колко са щастли­ви, че са заедно и нямаше да позволят на когото и да било да застане помежду им. Налагаше да се направи някакъв вид компромис. А и сам нямаше как да отре­че, че в момента бе плътно зает в опитите си да залови Саботьора.

— Какво ще кажеш да си обещаем, че след шест ме­сеца ще определим дата за сватбата? Когато нещата се уталожат? Можеш и да работиш, и да бъдеш омъ­жена.

— О, Айзък, би било прекрасно. Толкова ми се иска да участвам в първите етапи на „Свят в картини“.

Камбаните на часовника „Магнета“ отброиха чети­ри часа.

— Иска ми се да имахме повече време – каза натъ­жено тя.

Бел имаше чувството, че са изминали едва няколко минути, откакто е дошъл.

— Ще те откарам до кантората.

Докато напускаха фоайето, Бел забеляза, че Лилиан Хенеси целенасочено се взира в нещо в противоположната посока. Устните на госпожа Комдън обаче потрепнаха в дискретна усмивка, когато очите им се срещнаха. Той й отвърна с учтиво кимване, поразен въпреки всичко от чувствеността на тази жена, и стисна малко по-здраво ръката на Марион.

Точно пред „Сейнт Франсис“ беше паркиран състезателен локомобил, червен като пламък и задвижван от бензин. Беше съоръжен с брони и предни фарове, предназначени за градско каране. Портиерите от хотела охраняваха колата от любопитните момчетии. Заплашваха ги с жестоки последствия в случай, че някое си позволеше да пипне с мръсните си ръце лъс­кавия орел на върха на радиатора, или да не дава Гос­под, да доближи седалките от червена кожа.

— Отново си със състезателната кола! Красива е! – каза доволно Марион.

Любимият локомобил на Бел беше почти напълно съсипан от продължилото осемстотин километра със­тезание с локомотив от Сан Франциско до Сан Диего, при което влакът се бе придвижвал по гладкия релсов път, а локомобилът – по каменистите черни друмища на Калифорния. Състезание, припомни си Бел с мрачна усмивка, което той бе спечелил. А за награда беше получил възможността да насочи оръжието си срещу Бандита Касапин и да заяви, че е арестуван.

— Веднага щом от фабриката приключиха с ремон­та, се погрижих да го изпратят обратно от Бридж-порт, Кънектикът. Скачай вътре.

Наведе се покрай големия волан, за да завърти стартера на дървеното табло. Нагласи лостовете за горивото и запалването. После напомпа налягането в резервоара. Портиерът му предложи да завърти манивелата. Все още топъл от пътуването от товарното депо, където детективът беше приел поръчката, четири цилиндровият двигател изрева и се пробуди за живот още при първото завъртане. Премести лоста за запалването и освободи този за горивото. Докато се пресягаше за спирачката, махна на най-малкото от момчетата, които го наблюдаваха с ококорени очи.

— Малко помощ? Колата не може да потегли, ако някой не надуе тромбата.

Момчето стисна голямата гумена круша с две ръце. Локомобилът протръби като овен от Скалистите пла­нини. Хлапетата се разбягаха. Колата се хвърли напред. Марион се разсмя и се наведе през резервоара за бензин, за да улови ръката на Бел. Съвсем скоро се носеха към Маркет Стрийт, заобикаляйки натоварени конски каруци и трамваи, подминавайки с грохот по-бавните автомобили.