Уикендът на Остърман

Това, което последва, ги накара да застинат. В рамката на прозореца се появи дуло на пушка, чу се оглушителен залп и върху пода и задната стена се изсипаха изстрели. Тишина. Прахът от изронения сгуробетон се завихри в мазето; на ослепителния блясък на силното фенерче той приличаше на въртящи се облаци от каменна мъгла. Стрелбата започна отново, диво, безразборно. Пехотинецът у Танър разбра какво беше станало навън. В автоматичната пушка беше поставен втори пълнител.

А после стъклото на левия заден прозорец, точно срещу тях, беше разбито от друга пушка. Широк лъч светлина обходи редицата от човешки същества до стената. Танър видя, че жена му стискаше дъщеря им, закрила малкото телце със собственото си тяло, и обезумя от ярост.

Втурна се към прозореца, размаха брадвата към счупеното стъкло и клекналата зад него фигура. Човекът отскочи назад; по тавана над главата на Танър заплющяха куршуми. Снопът светлина от предния прозорец го улови. Край, помисли си Танър. С него беше свършено. Изведнъж видя как Бърни размаха вилата към цевта на пушката, отклонявайки изстрелите от Танър. Журналистът пропълзя обратно при жена си и децата.

— Елате тук! — викаше той и ги блъскаше към отсрещната стена, която ги отделяше от гаража. Джанет не можеше да спре да пищи.

Бърни хвана жена си за китката и я затегли към ъгъла. Лъчите на фенерчетата се кръстосаха. Последваха още изстрели; въздухът се изпълни с прах; стана невъзможно да се диша. Светлината от задния прозорец изведнъж изчезна, а лъчът от предния прозорец продължи безуспешно да шари. Втората пушка сменяше позицията си. А после от страничния прозорец се чу трясък и звук от разбито стъкло. Широкият лъч светлина отново проряза тъмнината и ги заслепи. Танър бутна жена си и сина си към задния ъгъл до стълбището. Изсипаха се куршуми. Танър усещаше вибрациите им, когато се забиваха в стената около него.

Кръстосан огън!

Танър стисна здраво брадвата и се втурна напред през огъня, като осъзнаваше напълно, че всеки куршум би могъл да сложи край на живота му. Но нищо не беше в състояние да сложи край на живота му, докато не стигнеше до целта. Нищо не можеше да го спре!

Добра се до страничния прозорец и замахна по диагонал към него. Последва силен вик; през отвора бликна кръв и обля лицето и ръцете му.

Пушката при предния прозорец се опита да се прицели в Танър, но не успя. Куршумите се удариха в пода.

Остьрман хукна към другата пушка, стискайки вилата. В последната секунда я запрати през дупката на счупеното стъкло, сякаш беше копие. Вик на болка; стрелбата спря.

Танър се подпря на стената под прозореца. На светлината на светкавиците видя как кръвта се стичаше по стената.

Той беше жив и това беше невероятно!

Обърна се и тръгна към жена си и децата. Али все още държеше Джанет, която продължаваше да пищи. Момчето се беше обърнало с лице към стената и плачеше неудържимо.

— Лийла! О, Господи! Лийла — Безумният рев на Бърни предвещаваше най-лошото. — Лийла, къде си?

— Тук съм — тихо отговори тя. — Добре съм, скъпи.

Танър откри Лийла до предната стена. Не се беше подчинила на заповедта му да се премести.

И тогава видя нещо, което направи впечатление на изтормозения му мозък. Лийла носеше голяма брошка — той не я беше забелязал дотогава. Сега я видя ясно, защото блестеше в тъмнината. Беше в преливащи тонове на зеления цвят — едно от онези изящни бижута, които се продаваха в модните бутици. Беше невъзможно да не се забележи в тъмнината.

Слаба светкавица освети стената зад Лийла. Танър беше почти сигурен, че на нея нямаше следи от куршуми.

Танър държеше жена си и дъщеря си с едната ръка, а с другата беше обхванал главата на сина си. Бърни изтича до Лийла и я прегърна. През разбитите стъкла поривите на вятъра донесоха воя на сирена, извисяващ се над шума на бурята.

Всички останаха неподвижни, изтощени много повече, отколкото биха могли да понесат. Няколко минути по-късно чуха гласовете и чукането над главите си.

— Танър! Танър! Отворете вратата!

Танър пусна жена си и децата и тръгна към счупеното предно стъкло.

— Тук сме. Тук сме, проклети негодници!

* * *

Танър беше виждал двамата полицаи безброй пъти в Садъл Вали, когато регулираха движението и обхождаха улиците в радиоколите, но не знаеше как се казват. Бяха дошли преди по-малко от година и бяха по-млади от Дженкинс и Макдърмът.

Сега той мина в настъпление. Блъсна грубо първия полицай до стената в антрето. Кръвта от ръцете му се размаза по шлифера на офицера. Вторият полицай се беше втурнал надолу по стълбите, за да изведе останалите.

— За Бога, пуснете ме!

— Ах ти, мръсно копеле Ти, гаден педераст Можеха да ни… щяха да ни убият там долу! Всичките! Жена ми! Децата ми! Защо го направихте? Искам отговор, и то веднага!

— По дяволите, пуснете ме! Какво сме направили? Какъв отговор искате, за Бога?

— Минахте покрай къщата преди половин час! Видяхте проклетото фенерче и офейкахте! Изчезнахте!

— Вие сте луд! Аз и Рони бяхме в северния край на града! Извикаха ни по радиотелефона преди по-малко от пет минути. Едно семейство на име Сканлън ни съобщи за изстрелите…