Ubiyte Raym

— Хванахме го - каза Райм на Джим Бел и шурея му, заместник-шериф Стив Фар. - Двамата с Амелия. Такава бе­ше сделката. Трябва да се връщам в Ейвъри.

— Ами... Линкълн - започна деликатно Бел, - всичко е много хубаво, ама той не ще да говори. Не иска да ни каже къде е затворил Мери Бет.

Бен Кър стоеше неловко пред светещия монитор на хроматографския апарат. Беше преодолял началното си обърк­ване и сега явно съжаляваше, че задачата му завършва тол­кова скоро. Амелия Сакс също беше в импровизираната ла­боратория. Мейсън Жермен отсъстваше, което също бе доб­ре - Райм беше бесен, че своенравният полицай е застрашил живота на Сакс. Бел му бе забранил да се намесва в случая до края на разследването.

— Това ми е ясно - каза безгрижно Райм, - само че тя не се намира в непосредствена опасност.

Лидия им бе казала, че Мери Бет е жива, и им съобщи приблизителното ѝ местонахождение. При по-обстойно пре­търсване на Аутърбанкс щяха да я открият за няколко дни.

Истинската причина, поради която Райм бързаше да си тръгне, обаче бе друга: възбудата от преследването на похи­тителя беше изчезнала веднага след залавянето, за да отстъ­пи на още по-силното желание да се върне в болницата и да се подготви за операцията. Спорът с Хенри Давет му се стру­ваше като добра поличба, харесваше му начинът, по който бизнесменът го бе гледал в очите, без да обръща ни най-мал­ко внимание на безжизненото му тяло. Този спомен го кара­ше да желае още повече да легне на операционната маса.

Той се обърна към Бен и тъкмо смяташе да му обясни как да опакова апаратурата, когато Сакс застана на страната на Бел:

— Открих някои улики във воденицата, Райм. Всъщност Люси ги намери. Добри улики.

— Ако наистина са добри улики, както казваш, всеки друг ще може да ги разтълкува.

— Виж, Линкълн, не искам да те принуждавам, но тук ти си единственият човек с опит в разследване на сериозни прес­тъпления като това - допълни Бел.

Райм потърка глава в облегалката на инвалидната си ко­личка и се обърна към Сакс, която го гледаше умолително. Най-накрая въздъхна:

— Значи Гарет не казва нищо, така ли?

— Напротив, говори - отвърна Фар, почесвайки се по ухо­то, - но отрича да е убивал Били и твърди, че е отвел Мери Бет от Блакуотър Ландинг за нейно добро. Това казва. Нито думичка за мястото, на което я държи.

— В тази жега тя сигурно ще умре от жажда - изтъкна Сакс.

— Или от глад - добави Фар.

„За бога, тия са се наговорили...“

— Том - извика Райм, - обади се на доктор Уивър в меди­цинския център. Кажи ѝ, че ще се забавя още малко.

— Само за това те молим - каза с облекчение Бел. - Час или два. Ще сме ти много благодарни. Ще те направим почетен граж­данин на Танърс Корнър. Ще ти дадем ключа на града.

„Само да си отключа вратата и да се махна час по-скоро“ - помисли си саркастично Райм.

— Къде е Лидия? - попита той.

— В болницата.

— Добре ли е?

— Нищо сериозно. Ще остане под лекарско наблюдение няколко дни.

— Какво точно каза тя?

— Гарет ѝ казал, че държал Мери Бет някъде на изток оттук, на брега на океана - отвърна Сакс. - На Аутърбанкс. Твърди, че не я е отвлякъл. Тя тръгнала доброволно. Напра­вил го от грижа за нея и тя била добре.

— Нещо друго?

— Изненадахме го. Не беше предполагал, че ще открием воденицата толкова скоро. Като подуши амоняка, изпадна в паника, преоблече се, запуши ѝ устата и побягна.

— Отрядът пристигна точно навреме. Искал да я изнаси­ли - добави Бел.

— Добре... Бен, хайде да проверим няколко неща.

Младият учещ кимна и извади гумените си ръкавици, без Райм да му напомня.

Криминологът поиска да види провизиите от воденицата. Бен му показа кутиите и бутилките.

— Няма етикети от магазините, в които са закупени - от­беляза Райм. - Както и предишните. Няма да ни бъдат от голяма полза. Виж дали нещо не е полепнало по тиксото.

Сакс и Бен се заеха с рулото и го заоглеждаха с лупа. От­криха трески, но под микроскопа се разбра, че са от дъските на воденицата.

— Нищо - каза Сакс.

След това Бен взе картата на окръг Пакенок. На нея с кръстчета и стрелки беше означен пътят на Гарет от Блаку­отър Ландинг към воденицата. Тук също нямаше етикет от магазин. Не беше означено и накъде е искало да ходи момче­то след воденицата.

Райм се обърна към Бел:

— Имате ли АЕСА?

— Какво?

— Апарат за електростатичен анализ.

— Дори не съм го чувал.

— Използва се за откриване на неравности по хартия. Ако Гарет е използвал картата за подложка, ще разберем какво е писал.

— Е, нямаме. Да се обадя ли в щатската полиция?

— Не. Бен, освети картата с фенерче под ъгъл. Виж дали няма някакви драскотини.

В продължение на десет минути Бен оглежда всеки санти­метър на картата. За съжаление не откриха следи от писане.

— Кажи ми за кутията, Сакс. Къде я намери?

Бен вдигна кутията от масата. Райм надникна вътре.

— Люси я намери в мелничното помещение - обясни Сакс.

Райм нареди на Бен да огледа другата карта:

— Провери за следови улики по гънките. Разтвори я над някой вестник.

От картата се посипа пясък. Райм веднага забеляза, че е морски. Песъчинките бяха светли, не матови, както ако бе­ше от вътрешността на страната.