Ubiyte Raym

Покрай стените бяха наредени десетина кашона. Един по­лицай се мъчеше с количка, върху която бе натоварен огро­мен телевизор „Тошиба“. Друг носеше два кашона с бутилки от сок, пълни с някаква бистра течност. Райм ги изгледа любопитно. Бел се изсмя:

— Характерните престъпления за Танърс Корнър: краж­би на електроника и нелегално производство на алкохол.

— Това алкохол ли е? - попита Сакс.

— Оригинално менте. Отлежало трийсет дни.

— Марка „Оушън спрей“, а? - отбеляза Райм.

— Това са любимите бутилки на производителите. Защо­то имат широко гърло. Ти пиеш ли?

— Само шотландско уиски.

Бел кимна към бутилките:

— Това е чиста отрова. ФБР и Данъчният отдел се инте­ресуват от печалбата им, ние се тревожим за живота на граж­даните. Тази партида не е лоша, но в много ментета има фор- малдехид, разредител или химически торове. Годишно има­ме средно по две смъртоносни отравяния.

Райм огледа стаята. Кимна към контакта:

— Ще имаме нужда от допълнителни мощности.

— Ще прекараме кабели - обеща Бел. - Веднага ще нака­рам някой да се заеме.

Натовари един полицай с тази задача, после каза, че бил поръчал спешно уредите, които бе поискал Райм, от лабора­торията на щатската полиция в Елизабет Сити. Апаратурата щяла да пристигне след не повече от час. На криминолога това му се стори светкавична бързина за окръг Пакенок; яв­но случаят бе много спешен.

„При отвличане по сексуални подбуди жертвата трябва да се открие още през първите двайсет и четири часа; след това похитителят престава да гледа на нея като на човешко същество и повече нищо не го възпира да я убие.“

Дали тази статистическа извадка бе вярна, или не, Райм не можеше да каже. Повечето похитители убиват жертвите си много скоро след отвличането. Причините може да са най- различни: паника, объркване, грешна преценка на ситуаци­ята. Вероятно Мери Бет вече бе мъртва, а на Лидия, меди­цинската сестра, не ѝ оставаше много време.

Полицаят се върна с два дебели кабела с много щекери.

— Това е достатъчно - каза Райм. - С колко хора разпола­гаме?

— Имам трима старши помощник-шерифи и осем редови полицаи. Разполагаме с две телефонистки и пет секретарки. Използваме ги заедно с Градоустройствения отдел, което е голям недостатък, но сега заради спешността на случая ще работят само за нас. Окръжният управител го одобри, вече говорих с него.

Райм погледна стената и се намръщи.

— Какво има? - попита шерифът.

— Трябва му черна дъска - обясни Том.

— Мислех си за карта на района, но да, искам и черна дъска. Голяма.

— Нямате грижи - каза Бел.

Райм и Сакс се спогледаха и се засмяха. Това бе любими­ят израз на братовчед му Роланд Бел.

— Кога мога да се срещна със старшите ви заместници? За инструктаж.

— И климатична инсталация - добави Том. - Трябва му и климатична инсталация.

— Ще видим какво може да се направи - каза небрежно Бел. Явно като южняк не разбираше нуждата на хората от северните щати от по-умерени температури.

— Не е хубаво да стои в такава жега - настоя болногледачът.

— Това не е голям проблем - възрази Райм.

Том вдигна вежди и погледна Бел:

— Стаята трябва да се охлади, иначе го връщам в болни­цата.

— Том! - опита се да противоречи Райм.

— Страхувам се, че нямаш друг избор - заяви спокойно болногледачът.

— Добре, ще го уредим - успокои го Бел. Викна към вра­тата: - Стив, ела за малко.

На прага се появи млад полицай с късо подстригана коса.

— Това е шуреят ми, Стив Фар - представи го шерифът.

Беше най-високият от всички полицаи в градчето, които Райм бе видял досега - сигурно над метър и осемдесет. Големите му уши стърчаха смешно. Видът на Райм явно не го при­тесни много и той скоро се усмихна непринудено. Бел му въз­ложи задачата да намерй климатична инсталация за стаята.

— Веднага ще се заема, Джим - каза полицаят, завъртя се на пети като войник и излезе.

На вратата се показа някаква жена:

— Джим, Сю Макконъл е на трета линия. Направо не е на себе си.

— Добре, свържи ме - каза Бел, после обясни на Райм: - Майката на Мери Бет. Горката жена... Съпругът ѝ почина от рак, няма и една година оттогава. Сега и това. Лоша работа. Аз самият имам две деца. Представям си как...

— Добре, Джим - прекъсна го безцеремонно Райм, - би ли пратил някого за картата и черната дъска?

Бел примигна, изненадан от резкия тон на криминолога.

— Разбира се, Линкълн. Виж, ако решиш, че действаме много по южняшки, ако сметнеш, че много се мотаем, не се притеснявай да ни дадеш малко зор.

— О, не се и съмнявай, че ще го направя, Джим.

Единият от старшите заместник-шерифи изглеждаше ра­достен да се запознае с Райм и Сакс. Другите двама кимнаха сдържано и очевидно предпочитаха странните янки да са си стояли на север.

Онзи, който им се зарадва, бе синеок полицай около трий­сетте на име Джеси Корн. Той бе присъствал сутринта на мес­топрестъплението и гузно призна, че Гарет е измъкнал Лидия точно под носа му. Когато пък стигнал до другия бряг на река­та, Ед Шефър бил почти мъртъв от ужилванията на осите.