Читаем Тръпка полностью

Къртис се е втренчил в матрака с уплашен поглед.

Обръщам се към Хедър.

— Как намери тази стая?

— Казах ти, чух някакъв шум — тя пак се задавя от хлипане. — Помислих, че може да е Дейл, затова тръгнах да го търся.

— И тази врата беше отворена? Просто така, широко отворена?

Тя кима.

— Кога взе брадвата?

— Следобед, когато всичките отидохте към бараката на влека. Беше ме страх. — Очите ѝ се стрелкат към мен и усещам, че има предвид Къртис. — Реших да я скрия в стаята си, за всеки случай.

— И ножовете ли си прибрала? — казва Къртис.

— Какви ножове? — отвръща Хедър.

С Къртис разменяме погледи. Значи ножовете са все още някъде там.

Коляното не ми позволява да се навеждам. Посягам внимателно и притискам длан към матрака.

— Студен е. Слава богу.

— Може би тук спи някой от персонала — казва Брент.

Не знам дали се опитва да убеди себе си, или нас. Възможно е някой от персонала да преспива тук от време на време — планинските спасители например. Този матрак не доказва, че Саския или някой друг се подвизава в момента в сградата.

— Но кой е отключил вратата? — казвам аз.

Защото някой определено я е отключил и ако не е Саския или някой непознат, значи е някой от нас. Или може би дори Дейл.

Под бюрото има мини хладилник. Брент го отваря и надничаме вътре. Мляко, сирене, шунка. Няколко готови храни. Върху бюрото има микровълнова. До нея — найлонова торбичка от „Карфур“ с корнфлейкс, хляб и плодове. Отстрани има чиния с прибори.

Кожата ми настръхва.

— Съседната врата — прошепвам, — съблекалнята… Да не би да мислиш…

Къртис примигва, сякаш се пробужда от сън. Излиза в коридора. Осветява дръжката на съседната врата, но не мърда, сякаш го е страх да я пипне. И мен ме е страх. Има ли някого там?

Саския там ли е?

Брент натиска дръжката на вратата, все още стиснал брадвата в другата ръка. Вратата се отваря и Къртис плъзга лъча на фенера по стените. Банята е празна, екзотичният аромат на ванилия е по-слаб. Готвя се да вляза след останалите, но се сещам как по-рано вратата се залости. Затова оставам на прага да я придържам.

Връщаме се в контролния център. Брент минава покрай мониторите и последователно мърда всяка мишка, но екраните остават тъмни.

— Няма ток.

Мислите ми препускат. Може би някой нарочно е отключил стаята, защото е искал да я отрием? Или е случайно?

— Хедър каза, че е чула шум — казвам аз. — Може би тук е имало някого, Хедър го е смутила и е трябвало да се измъкне набързо.

— И са изключили тока, за да не можем да използваме компютрите — завършва мисълта ми Брент. — Напълно е възможно.

— В такъв случай къде е този човек в момента — казвам аз.

— Пълно е със стаи, в които да се скр… — Къртис спира насред думата. — Какво е това, по дяволите?

Разнася се едва доловима музика. Откъде идва?

Къртис се обръща към Брент.

— Дай ми брадвата.

Брент я задържа за миг. После му я подава.

Къртис изскача от стаята. Останали в тъмното, нямаме друг избор, освен да хукнем след него. Зад ъгъла музиката е по-силна. О, боже, знам тази песен. Саския много я обичаше. „Някой ми каза“ на „Килърс“. Хедър възкликва, явно и тя я е разпознала.

Стигаме до стълбите, които водят към залата за празненства и отново усещам парфюма. Обзета съм от ужас. Музиката идва оттам.

Къртис взима стъпалата по две наведнъж. Брент е след него. С пресъхнала уста се влача след Хедър. Какво ще открием — наистина ли е тя? И ако е тя, какво ще ѝ направи Къртис? Той се вмъква през двойната врата, която се затваря след него и ние оставаме на тъмно, но Брент я отваря с ритник и я задържа, докато влезем вътре.

В залата музиката е оглушителна, ароматът на парфюм е по-силен от всякога. Къртис стои пред ниската масичка. Осветен от лъча на фенера, на масата лежи малък компактдиск. Сигурно е на батерии, защото не е включен никъде.

Оглеждам тъмните ъгли на залата. Тук няма никого, само ние сме.

Хедър покрива ушите си с ръце:

— Спрете го!

Къртис вдига брадвата.

— Не! — изкрещявам аз.

Къртис поглежда към мен, в светлината на фенера лицето му изглежда демонично. Куцукам напред и натискам „Стоп“ бутона. Отварям капака и изваждам диска, надявайки се, че ще научим нещо от него, но той не е надписан. Слагам го обратно в устройството, за да видя какво още има на него, но е записана само тази песен.

Не съм виждала компактдиск от години. Още ли се продават? Сещам се, че нямаме резервни батерии, и проверявам в устройството, но неговите са твърде големи за фенера.

Къртис разбутва Хедър и Брент и излиза от залата. Следвам го по коридора. Той отваря всяка врата, покрай която минава — тоалетните, килера на чистачите — докато стига до една, която не се отваря.

— Дръж това. — Къртис ми подава фенера.

Преди да разбера какво иска да направи, той стиска брадвата с две ръце и замахва към вратата. Чак след пет-шест удара отворът става достатъчно голям, за да можем да надникнем вътре. Той издърпва фенера от ръката ми и го насочва през дупката. Лъчът отслабва с всяка изминала минута, но не смея да му го кажа.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Утес чайки
Утес чайки

В МИРЕ ПРОДАНО БОЛЕЕ 30 МИЛЛИОНОВ ЭКЗЕМПЛЯРОВ КНИГ ШАРЛОТТЫ ЛИНК.НАЦИОНАЛЬНЫЙ БЕСТСЕЛЛЕР ГЕРМАНИИ № 1.Шарлотта Линк – самый успешный современный автор Германии. Все ее книги, переведенные почти на 30 языков, стали национальными и международными бестселлерами. В 1999–2023 гг. снято более двух десятков фильмов и сериалов по мотивам ее романов.Несколько пропавших девушек, мертвое тело у горных болот – и ни единого следа… Этот роман – беспощадный, коварный, загадочный – продолжение мирового бестселлера Шарлотты Линк «Обманутая».Тело 14-летней Саскии Моррис, бесследно исчезнувшей год назад на севере Англии, обнаружено на пустоши у горных болот. Вскоре после этого пропадает еще одна девушка, по имени Амели. Полиция Скарборо поднята по тревоге. Что это – дело рук одного и того же серийного преступника? Становится известно еще об одном исчезновении девушки, еще раньше, – ее так и не нашли. СМИ тут же заговорили об Убийце с пустошей, что усилило давление на полицейских.Сержант Кейт Линвилл из Скотланд-Ярда также находится в этом районе, но не по службе – пытается продать дом своих родителей. Случайно она знакомится с отчаявшейся семьей Амели – и, не в силах остаться в стороне, начинает независимое расследование. Но Кейт еще не представляет, с какой жутью ей предстоит столкнуться. Под угрозой ее рассудок – и сама жизнь…«Линк вновь позволяет нам заглянуть глубоко в человеческие бездны». – Kronen Zeitung«И снова настоящий восторг из-под пера королевы криминального жанра Шарлотты Линк». – Hannoversche Allgemeine Zeitung«Шарлотта Линк – одна из немногих мировых литературных звезд из Германии». – Berliner Zeitung«Отличный, коварный, глубокий, сложный роман». – Brigitte«Шарлотте Линк снова удалось выстроить очень сложную, но связную историю, которая едва ли может быть превзойдена по уровню напряжения». – Hamburger Morgenpost«Королева саспенса». – BUNTE«Потрясающий тембр авторского голоса Линк одновременно чарует и заставляет стыть кровь». – The New York Times«Пробирает до дрожи». – People«Одна из лучших писательниц нашего времени». – Journal für die Frau«Мощные психологические хитросплетения». – Focus

Шарлотта Линк

Детективы / Триллер
Агент на месте
Агент на месте

Вернувшись на свою первую миссию в ЦРУ, придворный Джентри получает то, что кажется простым контрактом: группа эмигрантов в Париже нанимает его похитить любовницу сирийского диктатора Ахмеда Аззама, чтобы получить информацию, которая могла бы дестабилизировать режим Аззама. Суд передает Бьянку Медину повстанцам, но на этом его работа не заканчивается. Вскоре она обнаруживает, что родила сына, единственного наследника правления Аззама — и серьезную угрозу для могущественной жены сирийского президента. Теперь, чтобы заручиться сотрудничеством Бьянки, Суд должен вывезти ее сына из Сирии живым. Пока часы в жизни Бьянки тикают, он скрывается в зоне свободной торговли на Ближнем Востоке — и оказывается в нужном месте в нужное время, чтобы сделать попытку положить конец одной из самых жестоких диктатур на земле…

Марк Грени

Триллер