Триумфът на сукубата

Плъзгах пръстите си отново и отново над пламтящата издутина, утолявайки все по-нарастващата жажда. Извих тялото си и чух как от устните ми се откъснаха тихи викове; можех да мисля само за очите на Сет върху мен. Да правя за него това, беше в много аспекти по-истинско, отколкото секса с Бастиен, приел формата на Сет. Беше най-интимното нещо, което някога можехме да правим заедно. Не беше точно пример за откритото общуване, за което постоянно говорехме, но в известен смисъл се разкрих пред него. Отворих себе си, без каквито и да е задръжки.

Все още очаквах естествената нужда на сукубата от енергия да се пробуди по някое време, но нито разстоянието, нито това, което правех, предизвика такава реакция. Все пак бяхме намерили задна вратичка.

Докато пръстите ми продължаваха да се плъзгат между устните и ме доближаваха все повече и повече до върха, придвижих другата си ръка надолу и вкарах два пръста вътре в мен. Това ме накара да изстена от желание; разтворих по-широко крака и позволих на Сет да вижда всичко. Ръцете ми се движеха по-бързо и по-силно, докосваха, усилваха и усилваха прекрасното удоволствие, докато накрая не можех да издържам повече. Имах чувството, че ще избухна.

И точно това се случи.

Искри и светкавици преминаха през тялото ми и се заизливаха от сърцевината ми, докато всяка моя частица не се изпълни с живот. Извиках отново, силно, тялото ми се увиваше около чаршафите, докато спазмите разтърсваха мускулите ми. Всичко започна като изтъркано шоу, но се превърна в нещо друго. Да го направя за Сет — със Сет събуди нещо отдавна заспало у мен. Бях загубила контрол; тялото ми диктуваше играта.

Най-накрая се успокоих и се отпуснах върху завивките; дишането ми стана равномерно, когато се посъвзех. Усещах потта по цялото ми тяло. Заедно с физическото удоволствие, от мен се излъчваше и емоционално и почти духовно задоволство. Сякаш случилото се беше запалило огън вътре в мен. Огън, който не утихна с отшумяването на оргазма. Огън, който преди много време беше почти угаснал, но който сега яростно се разгоря.

Миг по-късно чух, че Сет се изправи. Припряно се приближи към мен и седна на ръба на леглото. Вгледахме се един в друг, никой не проговори — очите ни бяха достатъчно красноречиви. Той протегна ръка, сякаш да погали бузата ми, но я дръпна.

— Страх ме е да те докосна — прошепна той.

— Да. Може би… трябва да стоиш на разстояние още малко. Просто за всеки случай.

— Връщам си думите обратно за онова, което казах за стриптийза. Това беше най-доброто нещо, което някога съм виждал — усмихна се той. Не, ти си най-доброто нещо, което някога съм виждал. И всичко, свързано с теб.

Усмихнах му се в отговор.

— Може би намерихме задна вратичка.

— За теб може би. Аз обаче… се чувствам малко… неловко точно в момента. Радвам се, че най-накрая ти изпита наслада.

Изправих се рязко.

— А защо ти да не можеш?

Усмивката му се стопи.

— Какво? Да отида в банята ли?

— Не. Тук.

— Шегуваш се.

— Не. — Можех да усетя как устните ми се извиват в дяволита усмивка. — Иначе не е честно. Аз го направих за теб, сега е твой ред.

— Аз… не. Не. Не мога да го направя.

— Разбира се, че можеш. Какво толкова?

— Да, но…

— Никакво „но“. Ти си този, който все говори за откровеност и споделяне.

— Хей, това изобщо не е същото!

— Същото е — претърколих се и заех не точно застрашителна поза, но горе-долу. Погледнах го заплашително. — Как смяташ, че успях да го направя? Мислех за теб. Представях си, че си в мен и отворих тялото си за теб. Открих ти се. Исках да видиш всичко, да не остане нищо скрито. А сега искам ти да направиш същото за мен. — Наведох се към него и започнах да дърпам тениската му. — Искам да видя как свършваш. Искам да видя как се отдаваш на желанието. Искам да видя лицето ти, докато се докосваш и мислиш за мен.

— А казват, че аз имам дар слово — затвори очи за момент. — Не мога да повярвам, че имаш такова влияние върху мен.

Издърпах тениската му с надпис „Спам“ над главата му.

— Чакам.

Сет впери поглед в мен, после внимателно и колебливо започна да събува панталона си. Хвърли го на пода и пристъпи към очарователните си памучни боксерки. Спря за момент, очевидно притеснен и после ги събу с едно бързо движение, преди да е размислил. Погледнах го очаровано, виждах го гол за пръв път. Когато погледът ми се насочи между краката му, трябваше да се насиля да запазя спокойното си изражение. Бастиен го беше подценил.

— Това ще бъде трудно.

— Така като гледам, не чак толкова.

— Не се шегувам.

— Съжалявам. Отпусни се, това е ключът — отдръпнах се и застанах на безопасно разстояние. — Забрави всички задръжки. Мисли само как се чувстваш.

Той кимна и си пое дълбоко дъх.

— Благодаря, тренер. Би ли се обърнала настрани… Да. Така. А сега — ръката. Да, сложи я там. Идеално. — Поклати глава, имаше почти комично изражение, едновременно на страдание и на нетърпение, когато ръката му бавно се придвижи надолу. — Трябва да те виждам добре, за да го направя. Така няма да гледам себе си. Ако мисля за това, което правя, ще осъзная колко е абсурдно всичко.