Тотален контрол

— Вече си го приела. Самият чек е по-скоро част от церемонията. Парите вече са преведени по специална сметка на твое име. Чарлс Тийдман, директорът на банката на Федералния резерв в Сан Франциско, е ангажирал няколко висши финансови съветници, за да инвестират парите ти възможно най-добре. Безплатно. Тийдман беше най-добрият приятел на Либерман. Помоли ме да ти предам най-искрените му съболезнования и благодарности.

Първоначално не се бяха съгласили да дадат наградата на Сидни Арчър. Лий Сойър бе прекарал цял ден с различни представители на Конгреса и Белия дом, за да ги убеди, че трябва да го направят. Всички бяха категорични, че подробностите за най-големия финансов скандал в Америка не бива да стават публично достояние. Неприкритият намек на Сойър, че заедно със Сидни Арчър ще предложат дискетата на този, който даде най-много пари, ги накара да променят решението си.

— Парите са освободени от данъци — добави той. — Мисля, че животът ти е уреден до голяма степен.

Сидни избърса очите си и мушна чека обратно в плика. Известно време и двамата мълчаха. Огънят пращеше зад решетката. Най-накрая Сойър погледна часовника си и остави чашата на масата.

— Става късно. Сигурен съм, че имаш работа у дома. Аз пък трябва да свърша нещо в службата.

— Никога ли не почиваш?

— Не, ако успея да го избегна. Освен това, какво друго мога да правя?

Сидни също стана и преди Сойър да се сбогува с нея, го прегърна и се притисна до него.

— Благодаря ти.

Едва чу думите й, но и нямаше нужда. Чувствата на Сидни Арчър изпълваха пространството около нея като топлината от камината. Сойър я прегърна и двамата останаха така. Огънят в камината пращеше, песните на децата се чуваха по-ясно.

Когато най-накрая се отделиха един от друг, Сойър улови ръката й и каза:

— Сидни, винаги когато имаш нужда, аз ще съм насреща.

— Знам — отвърна тя едва чуто.

Когато тръгна към вратата, тя го извика.

— Лий… този твой приятел… кажи му, че никога не е късно.

Лий Сойър подкара по улицата и видя пълната луна, кацнала на ясното черно небе. Затананика си коледна песничка. Нямаше да ходи в службата. Щеше да отиде при Рей Джаксън, за да му подосажда, може би да поиграе с хлапетата му и да изпие с него и жена му по чашка. На сутринта щеше да купи подаръци. Да похарчи малко пари, за да изненада децата си. Дявол да го вземе, беше Коледа. Откопча служебната значка от колана си и извади пистолета от кобура. Остави ги на седалката до себе си. Позволи си да се усмихне, макар и уморено. Следващото разследване чисто и просто щеше да почака.

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Самолетът, за който става дума в романа, „Маринър L800“, е плод на въображението ми, макар че някои от общите му характеристики са взети от реално съществуващи самолета При това уточнение авиолюбителите могат да възразят че описаният атентат е нереален. „Грешките“ са допуснати съвсем умишлено — намерението ми не беше да напиша наръчник с инструкции за болни умове.

По отношение на борда на федералния резерв е достатъчно да кажа следното: фактът, че икономическата съдба на страната действително е в ръцете на шепа хора, които заседават тайно и почти не подлежат на контрол ми се стори безкрайно интересен. Ако трябва да бъда искрен, най-вероятно съм подценил желязната хватка на тази институция, която ни държи в ръцете си. Справедливостта обаче изисква да изтъкна, че през годините федералният резерв е управлявал икономиката на страната удивително добре, понякога и при много трудни условия. Работата на тези хора не е лесна, а икономиката далеч не е точна наука. Макар резултатите от действията на федералния резерв нерядко да са болезнени за мнозина от нас, можем да бъдем сигурни, че тези действия са предприети с мисъл за благото на страната. Въпреки всичко при концентрирането на такава огромна власт изкушението за незаконни печалби не може да е далеч от повърхността.

Що се отнася до компютърните технологии, за които става дума в „Тотален контрол“, всички те, доколкото успях да проуча, са напълно правдоподобни, ако не и масово навлезли в практиката. Някои от тях (може да не повярвате) са дори остарели. Няма как да се отрече голямата полза от компютъра. Но при толкова много добри страни не може да няма и лоши. Когато все повече компютри по света се свързват в една мрежа, значително нараства опасността някой да реши да упражни „тотален контрол“ върху съществени аспекти от живота ни. Затова и ние като Лий Сойър задаваме въпроса: „Ами ако е от лошите?“

Дейвид Балдачи

Вашингтон, януари 1997 г.