Тотален контрол

Седнаха пред камината във всекидневната. Сойър се съгласи да изпие чаша ябълков сок и се огледа, докато тя отиде да го донесе. На страничната масичка имаше кутия компютърни дискети, увита с червена панделка. Беше оставил своя подарък на масичката отпред, защото нямаше коледно дръвче.

— Ще отидеш някъде за Коледа, надявам се? — каза Сойър, когато Сидни седна срещу него. Двамата отпиха по глътка затоплен ябълков сок.

— При родителите ми. Подготвили са се. Има голяма елха, гирлянди… Баща ми ще е Дядо Коледа. Братята ми също ще дойдат заедно със семействата си. Добре ще е за Ейми.

Сойър погледна кутията с дискети.

— Някой си прави майтап ли?

Сидни проследи погледа му и се усмихна.

— Джеф Фишер. Благодари ми, защото заради мен преживял най-вълнуващата нощ в живота си. Освен това ми предложи безплатни компютърни консултации за вечни времена.

Сойър забеляза малката кърпа, която бе оставила пред себе си. Избута към нея подаръка.

— Сложи го под елхата за Ейми. От мен и Рей. Кукла, която прави всевъзможни неща, говори, пишка и така нататък. Жена му я избра.

Млъкна смутен.

Сидни се усмихна.

— Много ти благодаря, Лий. Ще й хареса. Бих й я дала още сега, но вече спи.

— И без това подаръците трябва да се отварят на Коледа.

— Как е Рей?

— Нищо му няма. Вече остави патериците и…

Сидни пребледня, грабна кърпата, притисна устата си с нея и хукна навън от стаята. Сойър стана, но не я последва. Отново седна. Тя се върна след малко.

— Извинявай, нещо ми става.

— От колко време знаеш, че си бременна? — попита я той. Сидни го изгледа с удивление. — Имам четири деца, Сидни. Повярвай ми, знам за какво става дума.

— От близо две седмици — отговори Сидни сковано. — Сутринта, преди Джейсън да замине… — Сидни млъкна и закри лицето си с ръце. — Боже мой, още не мога да повярвам! Как е могъл да направи това? Защо не ми каза? Не трябваше да умре! Не трябваше!

— Сидни, опитал се е да постъпи правилно. Можеше да се престори, че не е видял нищо, както са направили повечето хора. Вместо това обаче е решил да реагира. Той е герой, Сидни. Поел е много рискове, но знам, че го е направил заради теб и Ейми. Нямах късмет да се срещна с него, но съм сигурен, че ви е обичал.

Сойър не смяташе да каже на Сидни, че надеждата да получи награда от властите бе повлияла сериозно на решението на Джейсън Арчър да събере доказателствата срещу „Трайтън“.

Тя го гледаше просълзена.

— Ако ни е обичал, защо е решил да се заеме с нещо толкова опасно, толкова… Безсмислено е! За бога, изгубих го два пъти. Знаеш ли как се чувствам?

Сойър се замисли, прокашля се и заговори много тихо:

— Имам един приятел, който е изтъкан от противоречия, така да се каже. Обичаше жена си и децата си толкова много, че наистина беше готов на всичко за тях. Наистина на всичко.

— Лий…

Той вдигна ръка.

— Сидни, моля те, нека довърша. Повярвай ми, не беше лесно да стигна дотук. — Тя се облегна назад и той продължи: — Обичаше ги толкова много, че непрекъснато полагаше усилия светът да стане по-безопасен, за да могат да живеят спокойно. Това му отнемаше толкова много време, че в крайна сметка причиняваше болка на тези, които обичаше толкова много. Но той не го разбра, докато не стана твърде късно. — Сойър отпи глътка сок, защото в гърлото му се бе образувала голяма буца. — Така че, както виждаш, понякога хората правят големи глупости в името на най-благородни цели. — Погледът му се премрежи. — Джейсън те е обичал, Сидни. В края на краищата това е единственото, което има значение.

Двамата мълчаливо наблюдаваха огъня.

Най-накрая Сойър я погледна.

— Какво ще правиш сега?

Сидни сви рамене.

— „Тайлър, Стоун“ загубиха най-големите си клиенти, „Трайтън“ и „Ар Ти Джи“. Хенри Уортън беше мил обаче. Предложи ми да се върна, само че аз не знам дали съм готова. Вероятно няма да имам избор. Застраховката на Джейсън не беше голяма. Спестяванията ни почти се стопиха. С новото бебе… — Тя поклати тъжно глава.

Сойър изчака малко, после бръкна в джоба на сакото си и бавно извади един плик.

— Може би ще ти помогне.

Сидни избърса очите си.

— Какво е то?

— Отвори го.

Сидни извади отвътре продълговат лист.

— Какво е това?

— Чек на твое име, за два милиона долара. Не мисля, че може да е без покритие, защото е издаден от Министерството на финансите.

— Лий… не разбирам.

— Беше определена награда от два милиона за човека, който осигури информация за тези, които са причинили самолетната катастрофа.

— Но аз не съм направила нищо, за да ги заслужа!

— Всъщност ще ти кажа нещо, което, сигурен съм, няма да мога да кажа на никой друг, ако му връчвам чек за толкова много пари.

— Какво?

— Че това просто не е достатъчно. Всичките пари на света не са достатъчни.

— Лий, не мога да го приема.