Тактика на грешките

— А сега какво? — погледна към него Мондар. — Няма какво да направиш? Без Дорсай какво ти остава?

— А какво имах преди да имам Дорсай? — възрази му Клетус. — Дау не иска Дорсай, Мондар, Дау иска мен. А докато аз мога да действам, той не е спечелил. Тръгвам веднага за Дорсай.

Мондар се изправи.

— Ще дойда с теб — каза той.

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ

Совалката, с емблема на Екзотика върху металната стена, получи без проблем разрешение за кацане на площадката във Форали. Но когато излязоха заедно с Мондар, Клетус беше веднага обезоръжен от компетентно изглеждащи войници в униформи на Коалицията с бели ленти на обединените сили на Съюза и Коалицията върху десните ръкави, които явно бяха ветерани. Същите войници го преведоха през града, където не се виждаше никой от местните жители, а само окупаторите, до един военен самолет, който ги закара до къщата на Греъм.

Информацията за тяхното пристигане ги беше изпреварила. Придружиха ги до вратата на трапезарията, набутаха ги вътре и затвориха след тях. Там бяха седнали Мелиса и Ичан, с напитки, към които очевидно не проявяваха голям интерес. Те седяха сковано и неестествено като декор, на който да изпъкне Дау деКастрис, елегантен, в своята сиво-бяла униформа, застанал до бара в отдалечения край на стаята, също с питие в ръката.

На отсрещната стена стоеше Свахили също в униформа на Коалицията, с тежка лъчева пушка.

— Здравей, Клетус — каза Дау. — Очаквах да те намеря тук, когато се приземих. Изненадан съм, че пристигна след като си видял моите кораби на орбита. Или може би си смятал, че не сме успели да окупираме целия Дорсай?

— Знам, че сте го направили — отговори Клетус.

— Но въпреки това си дошъл? Аз не бих го направил. — Дау отпи от питието си. — Или може би си дошъл да се предложиш вместо свободата на Дорсай? Ако е така, постъпил си глупаво. Аз и без това ще го освободя. Всичко което направи е, че ми спести неприятностите да те преследвам по целия свят. Знаеш, че ще трябва да те отведа на Земята.

— Сигурен съм — каза Клетус. — За да бъда изправен пред съд, който ще завърши със смъртна присъда. Която можеш да замениш с доживотен затвор — след което ще ме затворят някъде и най-вероятно безшумно ще изчезна.

— Точно така — отбеляза Дау.

Клетус погледна часовника на ръката си.

— Колко време измина от момента, в който вашите екрани уловиха кораба, с който пристигнах? — попита той.

— Около шест часа. — Дау остави напитката си и се изправи. — Не ми казвай, че си дошъл тук с надеждата, че ще те освободят? Може би шепата офицери, които беше оставил тук, да имат екран и да са уловили твоето пристигане. Но Клетус, ние ги преследваме по двадесет и четири часа на ден от момента, в който кацнахме. Те са прекалено заети да бягат, за да се притесняват за теб, дори и да имаха достатъчно сили и оръжие, за да предприемат нещо.

Той погледна втренчено Клетус за секунда.

— Въпреки това — каза той, обръщайки се към Свахили — няма да поемаме никакви рискове. Върви и кажи на местния командващ, да огради с кордон летището за совалки във Форали. И нареди една совалка да дойде от корабите. Ще качим Греъм на борда колкото може по-бързо. — Той отново погледна към Клетус. — Няма да си позволя да те подценя точно сега.

Свахили излезе, като подаде преди това пушката си на Дау.

— Ти никога не си престанал да ме подценяваш. И точно това те доведе тук — каза Клетус.

Дау се усмихна.

— Да. Това което казвам е пълната истина — продължи Клетус. — Имах нужда от лост за да променя историята и се спрях на теб. От момента, в който седнах на твоята маса на кораба, аз се заех със задачата да те накарам да се включиш в играта.

Дау облегна ръката, с която държеше оръжието, върху бара, като продължаваше да държи под прицел Клетус.

— Отдалечи се от него, Мондар — каза той на екзота, който през цялото време стоеше малко зад Клетус. — Не бих могъл да предположа, че би се жертвал, за да му дадеш възможност да се измъкне, но няма защо да рискувам.

Мондар се измести.

— Продължавай, Клетус — каза Дау. — Разполагаме с още малко време, докато чакаме. Не вярвам изобщо на това, което казваш, но ако си имал и най-малката възможност да ме манипулираш, бих искал да го узная.

— Няма много за казване. Започнах с това, че привлякох вниманието ти към мен. После ти показах военния си гений. След това започнах да създавам име за себе си сред новите светове, знаейки, че това ще ти даде идея — идеята, че би могъл да използваш това, което правех, като извинение за това, което сам искаш.

— И какво беше това? — Пушката в ръката на Дау не трепваше.