Тактика на грешките

Лицето му носеше типичното екзотианско спокойствие, но изражението му беше сериозно. Той се приближи към Клетус и двамата с Ичан се изправиха.

— Боя се, че нося някои лоши новини, Клетус — каза той. — Военни сили на Съюза и Коалицията са завладели електростанцията на Мар, заедно с цялото оборудване и специалистите.

— На каква основа? — рязко каза Ичан.

— Коалицията предявява претенции към Организацията на напредналите общества на Нютон — отвърна Ребон, извръщайки се леко към Ичан. — Те са завзели станцията, като разплащане за техните претенции. Мондар — той се обърна към Клетус — ви моли за помощ.

— Кога се случи това? — попита клетус.

— Преди осем часа — отвърна Ребон.

— Осем часа! — избухна Ичан. На най-бързият междузвезден кораб — а нямаше друг известен способ за предаване на съобщения в междузвездното пространство — бяха необходими поне три дни за да преодолее светлинните години, между Мар и Дорсай. Очите на Ребон леко се замъглиха.

— Уверявам ви, че е вярно — промълви той.

— А откъде са дошли войските? — продължи да разпитва Ичан. Той хвърли поглед към Клетус. — Нали се предполагаше, че нямат повече части?

— Без съмнение от Хармония и Асоциация — отвърна Клетус.

Ребон вдигна бавно погледа си към Клетус.

— Това е вярно — каза той с известна изненада. — Очаквахте ли го?

— Очаквах, че деКастрис ще наеме помощ от Хармония и Асоциация — каза кратко Клетус. — Веднага тръгвам.

— За Мар ли? — В гласа на Ребон прозвуча облекчение. — Означава ли това, че ще намерите хора за да ни помогнете?

— Не. Сам. За Кълтис — каза Клетус на излизане от стаята — да говоря с Мондар.

До кораба, който щеше да го отведе на Кълтис той се сблъска с вицемаршал Арвид Джонсън и бойния оператор Бил Атайър, на които беше наредено да го чакат там. Клетус спря за момент да говори с тях.

— Е, все още ли, мислите, че работата която ви възложих, да отбранявате Дорсай е нищожна?

— Не, сър — Арвид спокойно го погледна.

— Добре. Тогава всичко зависи от вас. Знаете принципите, на които трябва да се подчинява всяко ваше действие. Желая ви успех.

— Благодарим ви — каза Бил. — И на вас пожелаваме успех, сър.

Клетус се качи по стълбата и входната врата се затвори зад него.

Пет минути по-късно корабът подскочи с гръм към небето и се изгуби в пространството.

ДВАДЕСЕТ И ПЕТ

След последната им среща у Мондар бяха настъпили едва забележими промени. По лицето му не се забелязваха нови бръчки, нито в косата му беше посивяла, но сините очи, подобни на тези на Мелиса, бяха придобили по-дълбок цвят, като че ли изминалото време беше издълбало нови нива на разбиране в съзнанието зад тях.

— Значи няма да можеш да ни помогнеш на Мар, Клетус? — бяха думите, с които го поздрави при пристигането.

— Нямам повече части, които да ви изпратя — каза Клетус. — А дори и да имах щях да препоръчам да не се изпращат.

Те преминаха през няколко помещения, вървейки един до друг и се озоваха в една от полу-стаите, където Мондар посочи на Клетус един изплетен от пръчки стол и сам седна на друг. През цялото време не беше проговорил, но сега го направи.

— Ще загубим повече, отколкото можем да си позволим, ако изгубим инвестициите си в станцията — каза Мондар. — Все още разполагаме с дорсайския контингент тук на Бакхала. Не можем ли да ги използваме за да възвърнем електростанцията?

— Не освен, ако не искате допълните части на Коалицията и Съюза, които са в Нюланд, да преминат веднага през границата. Вие не го искате, нали?

— Не — отвърна Мондар. — Не искаме това. Но какво може да се направи с тези наемници, които са окупирали станцията на Мар?

— Оставете ги там — каза Клетус.

Мондар го погледна.

— Клетус — каза той меко след секунда. — Не се опитваш само да се оправдаеш за положението, което създаде сам?

— Вярваш ли на моята преценка? — възрази Клетус.

— Имам много високо мнение за нея — бавно отговори Мондар. — Но се боя, че повечето от останалите пълномощници тук и на Мар не споделят същото становище в момента.

— Но те все още ти имат доверие да вземеш решения, които се отнасят за мен, нали? — попита Клетус.

Мондар го изгледа с любопитство.

— Какво те кара да си толкова сигурен?

— Фактът, че до сега съм получавал всичко, което съм поискал от екзотите. Ти си човекът, който ме е препоръчвал като добър или лош залог и все още си, нали?

— Да — отвърна Мондар с подобие на въздишка. — И това е причината поради която няма да проявя личната си слабост към теб, Клетус. Нося отговорност към другите екзоти, която ме кара да погледна по-твърдо на нещата, отколкото бих постъпил, ако бях сам. Освен това, трябва да избера между теб и комбинацията Съюз-Коалиция.

— Каква ще бъде процедурата, ако решението ти клони към тях?

— Опасявам се, че трябва да постигнем с тях възможно най-изгодни условия — отговори Мондар. — Без съмнение те ще поискат да освободим вашите части, които имаме тук, и да си поискаме заемна. Ще искат да ги подкрепим, да наемем техни войски и да им помогнем срещу вас на Дорсай.

Клетус кимна.

— Да, точно това ще поискат. Добре, какво ти е необходимо за да решиш, че оставате с нас?