Свещена любов

Да, но Кормия се затваряше в себе си, докато той беше зает с ежедневното си занимание да се пази да не експлодира. През последните пет месеца изобщо не се бяха доближили един към друг, камо ли пък до легло. Кормия говореше рядко и виждаха очите й само по време на хранене. Ако излезеше от стаята си, то беше, за да отиде в библиотеката за книга.

В дългата си бяла роба тя по-скоро представляваше ухаеща на жасмин сянка, отколкото създание от плът и кръв.

Позорната истина беше, че на него тази ситуация му допадаше. Смяташе, че е наясно със сексуалното обвързване, което прие, като замести Вишъс в ролята на Примейл, но действителността беше много по-стряскаща, отколкото си бе представял. Четирийсет жени. Четирийсет.

Четири нула.

Трябва да си беше загубил ума, когато предложи да замести Ви. Бог му бе свидетел, че единственият му опит да се прости с девствеността си не беше голям купон, въпреки че го беше направил с професионалистка. От друга страна, вероятно именно опитът му да пробва с проститутка беше част от проблема. Но към кого друг можеше да се обърне? Той беше двестагодишен въздържател без никаква представа за нещата. Как да се просне върху прекрасната и крехка Кормия, да прониква в нея, докато свърши, а после да изтича в Светилището на Избраниците и да се прави на Бил Пакстън в „Голяма любов“3?

Какво, по дяволите, си беше въобразявал?

Фюри тикна цигарата между устните си и отвори прозореца. Ароматният летен въздух нахлу в стаята му и той отново насочи вниманието си към розите. Преди няколко дни беше видял Кормия да държи една от тях. Очевидно я беше взела от букета, поставен от Фриц в дневната на втория етаж. Стоеше до вазата, а между дългите й пръсти имаше бледолилава роза. Беше навела главата си над нея, за да помирише разтворената пъпка. От русата й коса, винаги прибрана в кок, се бяха изплъзнали няколко тънки кичура и се спускаха надолу в нежни къдрици. Също като венчелистчетата на розата.

Подскочи, когато видя, че я наблюдава, върна цветето на мястото му и бързо се прибра в стаята си, като затвори вратата, без да издаде и звук.

Знаеше, че не може да я държи тук вечно. Далече от всичко познато и от това, което тя всъщност беше. А и трябваше да извършат сексуалната церемония. Такава беше сделката, която бе сключил, и такава беше нейната роля, която тя бе готова да изпълни, както сама му обясни, без значение колко е била уплашена в началото.

Погледна към бюрото, където лежеше тежкият златен медальон с размер на голяма писалка. Надписан с най-архаичната версия на Древния език, той беше символът на Примейла — не просто ключ за всички сгради от Другата страна, а визитка на мъжа, за когото бяха отредени Избраниците.

Примейлът олицетворяваше силата на расата.

Днес медальонът отново подаде сигнал, както и предишния ден. Ако Директрис искаше да се срещнат, това чудо започваше да вибрира и от него се очакваше мигом да се затътри там, където се предполагаше, че е домът му — в Светилището. Пренебрегна повикването. Точно както беше направил с предишните две.

Не искаше да чува онова, което вече му беше известно. Скоро се навършваха пет месеца от церемонията за встъпването му в ролята на Примейл.

Замисли се за Кормия, свряна в стаята за гости до неговата спалня, затворена в себе си. Никой не разговаряше с нея. Беше отделена от посестримите си. Той направи опит един-два пъти да общува с нея, но това я плашеше. Което беше съвсем разбираемо.

Боже, чудеше се как беше издържала през цялото това време, без да полудее. Нужен й беше приятел. Всеки имаше нужда от приятел.

Обаче не всеки заслужава такъв, изтъкна Магьосника.

Фюри се завъртя и тръгна към душа. Спря до кошчето за боклук. Смачканата на топка рисунка се беше разтворила и сред гънките той зърна плетеницата от бръшлян, която беше добавил. За миг си припомни за изображението под нея. В съзнанието му изникнаха кичурите коса, спускащи се по гладките страни. Кичури, накъдрени като розови венчелистчета.

Поклати глава и продължи да върви. Кормия беше прекрасна, но…

Да я желаеш, би било уместно, завърши Магьосника. Но защо да се захващаш с това? Може да съсипе идеалния ти списък с постижения.

А това би било истинска трагедия, нали, приятелю?

Фюри усили музиката на Пучини и влезе под душа.

2.

Когато капаците се вдигнаха за през нощта, Кормия беше много заета.

Седеше с кръстосани крака върху персийския килим в спалнята си и вадеше грахчета от кристална купа. Зърната бяха твърди като камъчета, когато Фриц ги донесе, но след като покиснаха за кратко, омекнаха достатъчно, че да бъдат използвани.

Хвана едно, посегна вляво от себе си и взе клечка за зъби от малка бяла кутия с надпис на английски „Клечки за зъби Саймън, 500 броя“.