Свещена любов

Това е добре , помисли си той и хвърли бърз поглед.

Докато отминаваха, забеляза, че никой от прозорците нямаше стъкла, и предположи, че едва ли са нужни. Наоколо нямаше насекоми или животни… и не валеше. И разбира се, липсата на стъкла означаваше, че няма преграда пред Избраниците, взиращи се в него от стаите си.

Имаше по една жена на всеки прозорец във всяка стая на всяка сграда.

О, боже.

– Стигнахме. – Директрис спря пред едноетажна сграда и отключи двойните врати. Отвори ги широко и сърцето му спря.

Детски креватчета. Редици от празни бели креватчета.

Докато той се опитваше да си поеме въздух, в гласа на Директрис се почувства тъга.

– Това място беше изпълнено с толкова радост, с живот… Ако само се съгласите да приемете друга… Зле ли ви е, Ваша светлост?

Фюри се отдръпна. Не можеше да диша. Не можеше… да диша.

– Ваша светлост? – Тя посегна към него.

Той се обърна рязко.

– Добре съм.

Дишай, по дяволите. Дишай.

Ти се съгласи на това. Дръж се мъжки.

В съзнанието му Магьосника посочваше пример след пример за това, как той разочароваше околните. Като се започнеше с настоящата му ситуация с Рот и Зи и онази история с лесърите и после се върнеше назад в миналото към провалите с родителите му.

Не се справяше с нищо в живота си и непрекъснато беше в капан. Поне Кормия можеше да се освободи от това. Да се освободи от него.

Гласът на Директрис издаваше тревога.

– Ваша светлост, може би трябва да полегнете.

– Ще приема друга.

– Ще приемете…

– Ще приема друга Първа избраница.

Директрис изглеждаше смаяна, но после се поклони ниско.

– Ваша светлост, благодаря… Благодаря. У вас е силата на расата ни и вие сте наш водач…

Той я остави да изрича една след друга празни фрази, докато не му се зави свят и се почувства така, сякаш в гърлото му бяха изсипали сух лед.

Директрис стисна медальона, а спокойното й лице беше озарено от радост.

– Ваша светлост, какво бихте харесали у Избраницата си? Имам няколко предвид.

Той стрелна Амалия с хладен поглед.

– Трябва да го искат. Без принуда. Без връзване. Трябва да го желаят. Кормия не го искаше и не беше честно спрямо нея. Аз приех доброволно, а тя нямаше право на избор.

Директрис положи длан върху ръката му.

– Разбирам и по‑важното, съгласна съм. Кормия не беше подходяща за тази роля и именно по тази причина беше определена от предишната Директрис за Първа избраница. Аз няма да бъда така жестока.

– Всичко с Кормия ще бъде наред, нали? Имам предвид, че няма да бъде прогонена от тук. Нали така?

– Тя ще бъде добре дошла обратно тук. Тя е прекрасна жена. Само не… така подходяща за този начин на живот, както някои от нас.

В последвалите мигове на мълчание в съзнанието му изникна споменът за това, как го събличаше, за да влезе под душа, а невинните й зелени очи гледаха нагоре, докато се бореше с колана и кожените му панталони.

Тя просто искаше да стори нужното. Преди време, в началото на цялата тази каша, въпреки че беше ужасена, тя беше готова да направи онова, което повеляваха традициите й, и да го приеме в себе си. А това я правеше по‑силна от него. Тя не бягаше. Той беше онзи, който бе готов да си плюе на петите.

– Кажете на останалите, че не съм подходящ за нея. – Директрис отвори уста, но той насочи пръст към нея. – Това е заповед. Кажете им… че тя е прекалено добра за мен. Искам да бъде издигната на специален пост… Искам да бъде почитана. Разбирате ли ме? Уважавайте достойнството й или ще изравня това място със земята.

Директрис очевидно се опитваше да си събере ума и той й помогна да се справи с тази задача, като й припомни нейните собствени думи.

– Това е моят свят. Аз давам нарежданията, нали така? Аз съм силата на проклетата раса, така че ще правите каквото ви кажа. Кимнете.

Когато тя го направи, гръдният му кош леко се отпусна.

– Добре. Радвам се, че се разбрахме. Има ли нужда от друга церемония?

– Когато се врекохте на Кормия, вие се свързахте с всички нас. – Тя положи ръка върху медальона, но този път чувството не беше така радостно, а по‑скоро се нуждаеше от малко успокоение. – Кога… ще дойдете да живеете тук?

Той се замисли за бременността на Бела. Не можеше да пропусне раждането, а при сегашните му отношения със Зи можеше дори да не бъде уведомен.

– Няма да е скоро. Може би след около година.

– В такъв случай ще изпратя една от тях в Далечната страна, нали?

– Да. – Той се обърна с гръб към детската стая, чувстваше, че още не му достига въздух. – Ще се разходя наоколо за кратко.

– Ще кажа на останалите да ви оставят на спокойствие.

– Благодаря и съжалявам, че бях толкова суров. – Последва кратка пауза. – И още нещо… Искам аз да говоря с Кормия. Аз ще й съобщя.

– Както желаете. – Директрис се поклони ниско. – Ще са ми нужни няколко дни да подготвя ритуално…

– Просто ме уведомете, когато сте готова да ми изпратите някоя от тях.

– Да, Ваша светлост.