Читаем Сватбата на Беки Б. полностью

Единственото ми дребно притеснение (нищо особено, само леко нрисвиване под лъжичката) е, че сватбата е след два дена, а аз още не съм направила дори първа проба. Даже не съм зървала роклята. Тази сутрин звъннах на вратата му, за да му напомня, че полетът ми за Англия е днес, а след като той най-накрая успя да се довлече до прага, ми обеща, че до обяд ще я е завършил. Заяви, че винаги оставя идеите си да ферментират в главата му до последния момент — тогава внезапно получавал прилив на адреналин и вдъхновение и работел невероятно бързо. Просто по този начин работел — или поне така ме увери — и никога досега не бил закъснявал с крайните срокове.

Отварям вратата и весело извиквам: „Здрасти!“ Никакъв отговор. Отварям вратата към многофункционалната ни всекидневна. От радиото се носи гласът на Мадона, телевизорът е включен на МТУ, а кучето робот на Дани се опитва да се качи на дивана.

Самият Дани се е проснал върху шивашката си машина сред облак от златиста коприна и здраво похърква.

— Дани! — изписквам ужасена. — Хей, човече, събуди се!

Дани се стряска, сяда и потрива слабоватото си лице. Къдравата му коса стърчи на всички страни, а бледосините му очи са още по-кръвясали дори от сутринта, когато се дотътри, за да ми отвори вратата. Мършавата му фигура е облечена в стара сива тениска, а от прокъсаните му дънки стърчат костеливите му колене, в комплект с раната, която получил, докато карал ролери през уикенда. Прилича на десетгодишен хлапак с набола брада.

— Беки — изломотва едва той. — Здрасти! Какво правиш тук?

— Това е моят апартамент. Да не би да си забравил? Реши, че ще работиш тук, защото токът ти спрял.

— Да бе, вярно — смотолевя той и се оглежда замаяно. — Така беше.

— Добре ли си? — втренчвам се притеснена в него аз. — Имам кафе, ако искаш.

Подавам му пълна догоре чаша и той отпива жадно две големи глътки. После погледът му се приземява върху купчината поща в ръцете ми и за първи път, откакто го видях сутринта, изглежда, като че ли се събуди.

— Ей, това там британският „Вог“ ли е?

— Кое?… А, да — отвръщам неопределено и небрежно оставям списанието максимално далече от ръцете му. — Е, как върви моята рокля?

— Страхотно, да знаеш! Всичко е напълно под контрол.

— Вече мога ли да я пробвам?

Тишина. Дани заковава поглед върху купчината златиста коприна пред него, сякаш я вижда за първи път през живота си.

— Не, все още не можеш — изрича накрая.

— Но ще бъде ли готова навреме?

— Разбира се! Непременно! — Дани отпуска крак върху педала на машината и тя започва да бръмчи. — Знаеш ли какво? — опитва се да надвика бръмченето той. — Няма да ти се разсърдя, ако ми донесеш чаша вода.

— Идва веднага!

Влизам стремително в кухнята, завъртам кранчето на чешмата и чакам водата да се изстуди добре. Водопроводната инсталация в тази сграда има твърде ексцентрично поведение, затова непрекъснато тормозим собственичката госпожа Уотс да я поправи. Но тя живее на хиляди километри оттук — във Флорида, и очевидно изобщо не я интересува какво става в собствеността й. Като изключим този малък проблем, всичко тук е прекрасно. Апартаментът ни е направо огромен по нюйоркските стандарти, с дървени подови настилки и камина, както и големи прозорци от пода до тавана.

(Мама и татко, разбира се, изобщо не бяха впечатлени, когато ни идваха на гости. Първо, изобщо не проумяха защо не живеем в къща. Не можаха да разберат и защо кухнята ни е толкова малка. После пък започнаха да ни опяват, че е срамота, че си нямаме градинка и че не съм ли чувала, че съседът Том се е преместил в къща с градина от двеста и петдесет квадрата? Ама как може така! Само че те изобщо не знаеха, че ако в Ню Йорк се намери двеста и петдесет квадрата свободна площ, някой автоматично ще издигне на нея огромен небостъргач с офиси.)

— Добре, ето. Е, как е… — Влизам във всекидневната и думите ми увисват. Шевната машина е спряла, а Дани се е захласнал по моя „Вог“.

— Дани! — надавам вой аз. — Ами моята рокля?!

— Видя ли това! — писука Дани и забива пръст в една страница. — „Колекцията на Хамиш Фаргъл се превърна в ярка демонстрация на обичайния за него замах и въображение“ — чете на глас той. — Ама чакай малко! Та талантът на този човек е равен на кръгла нула! Кръгла нула, чуваш ли ме?! Знаеш ли, че бяхме състуденти с него? Веднъж буквално ми измъкна изпод носа една страхотна идея… — Вдига поглед към мен и присвива подозрително очи. — В „Барнис“ имате ли негови неща?

— Ами… нямам представа — решавам да излъжа аз.

Дани страда от фикс-идеята неговите дрехи да се продават в „Барнис“. Това е единственото нещо, което иска от живота. И само защото аз работя там като личен продавач-консултант, той очевидно си е въобразил, че ще мога да му уреждам срещи с мениджъра по продажбите.

В интерес на истината аз действително му уредих среща с мениджъра по продажбите. Първия път Дани пристигна на срещата със седмица закъснение, през което време тя бе заминала за Милано. Втория път той й демонстрира едно сако, но докато шефката го пробваше, всичките му копчета изпопадаха като конфети.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука