Читаем Сватбата на Беки Б. полностью

Прокарвам гальовно ръка по лъскавата му повърхност. Още в мига, в който го зърнах на витрината на „Антиките на Артър“, знаех, че трябва да го имам! Вярно, че двамата с Люк се споразумяхме да не купуваме повече мебели за апартамента, обаче това тук е различно. Абсолютно съм убедена! Боже, истинско шкафче за коктейли, като по филмите с Фред Астер и Джинджър Роджърс! То ще внесе огромна промяна в нашите тихи вечери. Всяка вечер двамата с Люк ще си смесваме мартинита, ще танцуваме под звуците на песните от онези години и ще наблюдаваме прехласнати залеза! Ще бъде толкова… атмосферично! Ще трябва да си купим един от онези старомодни грамофони с огромните фунии и да започнем да си събираме плочи на 78 оборота, а аз пък ще се разхождам величествено, облечена в разкошни стари рокли от най-висока класа!

И нищо чудно щом разберат, хората да започнат да се отбиват у нас за по един коктейл всяка вечер. Ще се прочуем в целия град с оригиналните си соарета. „Ню Йорк таймс“ ще ни посвети цяла статия! Ами да! „Отново имаме щастиетода се порадваме на изисканите коктейли, които бяха възродени с елегантен замах в Уест Вилидж. Стилната, наскоро пристигнала в нашата страна двойка Ребека Блумууд и Люк Брандън…“

Стряска ме прищракващ звук. Вратата на таксито се отваря и пред леко премрежения ми поглед се появява шофьорът.

— О, много благодаря! — изричам с благодарност. — Малко помощ няма да ми се отрази никак зле. Може би, ако имате под ръка някое въже, бихме могли да го прикрепим на покрива…

— Нито въже ще ви дам, нито ще ви кача! — отсича той и трясва пътническата врата под носа ми. И под ужасения ми поглсе той се врьща от другата страна на колата и се настанява преспокойно зад волана.

— Ама не можете да си тръгнете просто ей така! Не е законно! Трябва да ме вземете! Нали кметът го казва?!

— Да, ама кметът не казва нищо по въпроса с шкафчетата за коктейли! — предъвква летаргично той и завърта ключа на стартера.

— Но как ще се прибера вкъщи тогава?! — провиквам се възмутено аз. — Почакайте! Върнете се!

Обаче таксито вече се измъква и се влива в движението, а аз си оставам на тротоара, сграбчила безценното си шкафче и се чудя какво ще правя сега.

Така. Мисли разумно. Може пък да се пробвам да го отнеса на ръце. Не е чак толкова далече в края на краищата!

Протягам ръце колкото ми е възможно и успявам да обхвана шкафчето от двете страни. Повдигам го бавно от тротоара, правя крачка напред и… веднага го пускам долу. Боже, тежичко що дойде! Май си разтеглих някое сухожилие.

Добре де, може пък и да не го нося. Но все трябва да измисля начин да го отнеса вкъщи. Ако взема да премествам краката по два, по два на всеки няколко сантиметра… първо предните… после завъртане и задните…

Да. Това определено ще стане! Вярно, че малко бавничко, ама ако не се отказвам и продължавам да вървя напред… ако му хвана ритъма…

Лявата страна напред… дясната страна напред…

Номерът е да не си мислиш колко метра си изминал, а просто да продължаваш да вървиш. Да напредваш. Да прогресираш. И няма начин в един прекрасен момент да не се окажеш вкъщи!

Две тийнейджърки с дебели палта ме подминават и се изкискват на глас, обаче аз съм прекалено съсредоточена, за да им обърна някакво внимание.

Лявата страна напред… дясната страна напред…

— Извинете — достига до съзнанието ми ядосан, дрезгав глас, — бихте ли се отместили, за да не блокирате тротоара?! — Обръщам се и за мой ужас виждам срещу себе си жена с бейзболна шапка на главата си и маратонки, която се приближава, повела пред себе си десетина кучета от всякакви породи и размери.

О, Боже! Не мога да разбера защо хората не си разхождат сами собствените си кучета! Така де, щом не обичаш да се разхождаш, тогава по-добре си вземи котка! Или пък аквариум с тропически рибки!

Но четириногите вече ме връхлитат. Всичките скимтят и лаят, и ръмжат, и клатят глави, и… Боже, не мога да повярвам на очите си! Един пудел вдига крак до крачето на безценното ми коктейлно шкафче!

— Престани! — изпищявам ужасено. — Махнете това куче оттук!

— Хайде, Фло — обажда се жената и ми хвърля убийствен поглед, след което се отдалечава, повлечена от каишките на кучетата.

Не, безнадеждно е. Вижте само докъде съм стигнала! Даже не съм успяла да подмина края на витрината на „Антиките на Артьр“, а вече съм като пребито куче.

— Е — чувам зад себе си ироничен глас, — може би в крайна сметка ще се решите да ви го доставим?

Обръщам се и виждам зад себе си Артър Греъм — собственика на антикварния магазин, подпрян на рамката на вратата на своята собственост, изтупан в безупречното си сако и вратовръзка.

— Ами… не знам. — Отпускам се на коктейлното шкафче и се старая да си придам безгрижен вид. Сякаш имам някакъв избор като се изключи възможността да си остана тук, на тротоара, до второ пришествие. — Може би.

— Седемдесет и пет долара, във всяко кътче на Манхатън — изрецетира той.

„Ама аз не съм във всяко кътче на Манхатън! — идва ми да изплача. — Аз съм само на две преки оттук!“

Артър ми се усмихва победоносно. Знае, че е спечелил този рунд.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука