Стоик

— Въпреки това стана моят идеал. А сега — още повече отпреди. Естествено аз съм имал много жени. И съм се отнасял с тях така, както съм желал в момента. Но независимо от всичко това винаги съм имал известна представа какво търся всъщност. Винаги съм мечтал за силно, чувствително и поетично момиче като тебе. Мисли си за мен каквото искаш, но ме преценявай по постъпките, не по думите. Ти каза, че си дошла, защото си мислила, че имам нужда от теб. Наистина имам.

Тя сложи ръка на рамото му.

— Реших — каза спокойно, — че най-доброто, което мога да сторя в живота си, е да ти помогна. Но ние… аз… нито един от двама ни не може да постъпва така, както му се иска. Ти го знаеш.

— И то много добре. Искам ти да си щастлива с мен и аз — с теб. А това е невъзможно, ако се тревожиш за нещо. Тук, в Чикаго, особено сега, трябва да съм изключително внимателен, а също и ти. И затова след малко ще се върнеш в хотела си. Но и утре е ден и се надявам да ми се обадиш към единадесет часа. Тогава сигурно ще можем да обсъдим тези неща. Но почакай малко — той я хвана за ръката и я поведе към спалнята си. Като затвори вратата, се приближи до голямата красива каса от ковано желязо, която беше в ъгъла. Отключи я, извади от нея три съда, в които държеше колекцията си от древни гръцки и финикийски пръстени, сложи ги пред нея и каза: — С кой от тях да те даря в знак на твоя обет?

Благосклонно и с известно безразличие, както тя обикновено се държеше като жена, която е свикнала да я молят, но която никога не моли за нищо, Беренис започна да разглежда пръстените, да ги попипва, да възкликва, когато забележеше някой по-интересен. Най-накрая каза:

— Цирцея навярно би избрала тази извита сребърна змия. А Елена — тази гирлянда цветя от зелен бронз. Афродита сигурно ще вземе тази свита ръка, стиснала камък. Но аз няма да избера просто най-красивото. За себе си ще взема тази патинирана сребърна халка. В нея има и сила, и красота.

— Все нещо неочаквано, нещо оригинално! — възкликна Каупъруд. — Беви, ти си несравнима. — И той я целуна нежно, като сложи пръстена на ръката й.

ГЛАВА II

С това, че отиде при Каупъруд след поражението му, Беренис направи за него много — възроди вярата му в неочакваното и дори нещо повече, в собствената му щастлива звезда. Защото той знаеше, че тя по природа е егоистична, уравновесена, иронична, но не така груба и по-поетична от него. Докато той желаеше парите, за да освободи съдържащата се в тях сила, която да използва сетне така, както иска, Беренис, изглежда, се бореше за правото да изразява своята определено разностранна природа по начин, който да създава красота и да удовлетворява нейните главно естетически идеали. Тя искаше не толкова да се осъществи в някое от изкуствата, колкото да живее така, че самият й живот и самата й личност да са произведения на изкуството. Неведнъж си бе мислила колко съзидателно и творчески би използвала едно голямо богатство, една много голяма власт, ако ги имаше. Никога не би ги пръснала за големи къщи, земи или показност, по-скоро би създала около себе си атмосфера, която да е изискана и естествено вдъхновяваща.

Но за това тя никога не говореше. То по-скоро се съдържаше в самата й същност, която Каупъруд невинаги разгадаваше докрай. Той разбираше, че Беренис е крехка, чувствителна, загадъчна, неуловима, тайнствена. По тази причина никога не му омръзваше да я съзерцава, както и е му омръзваше да съзерцава самата природа: новия ден, внезапния вятър, променения пейзаж. Какво ще бъде утрото? Каква ще бъде Беренис, когато я види следващия път? Той не можеше да отгатне. А тя, съзнавайки тази своя необичайност, не бе в състояние да я обясни нито на него, нито на някого другиго. Тя е такава, каквато е. Нека Каупъруд, а и всички останали да я приемат такава.

Освен това в нея се чувстваше аристократизмът. Със своето спокойствие и самоувереност тя внушаваше уважение и печелеше вниманието на всички, които общуваха с нея. Неизбежно. А Каупъруд, разпознал в нея онова вродено превъзходство, което, макар и почти подсъзнателно, винаги бе търсил в жената, бе изключително доволен и едновременно с това поразен. Тя беше млада, красива, мъдра, самоуверена — същинска дама. Бе го доловил още преди осем години в снимката на дванадесетгодишното момиче в Луисвил.

Но сега, когато Беренис най-сетне бе дошла при него, едно нещо не му даваше покой — възторженото му и в момента съвсем искрено желание да й бъде абсолютно верен. Беше ли готов за това? След първия си брак и особено след като дойдоха децата и започна спокойният и скучен семеен живот, ясно осъзна, че нормите на семейната любов съвсем не са за него. Доказателство за това беше и романът му с младата и красива Ейлийн, която Каупъруд по-сетне възнагради за нейната саможертва и привързаност, като се ожени за нея. Направи го както от обич, така и в името на справедливостта. И вследствие на това се почувствува напълно свободен и в чувствата, и в страстите си.