Споделена любов

*Барбарела - героиня от френска поредица комикси и базирания на тях игрален филм от 1968 г. с Джейн Фонда в главната роля. Филмът я превръща в секс символ както заради провокативното й облекло, така и заради многобройните еротични сцени. - Бел. прев.

Бъч се облегна назад и изпразни чашата си, в която беше останало около един пръст уиски. Следващата му стъпка беше да привлече вниманието на сервитьорката. Тя кимна, без да се приближава, и забърза към бара, за да му сипе още едно питие.

Беше почти три сутринта, така че останалите двама щяха да се появят до половин час. Вишъс и Рейдж бяха на лов за лесъри (неживите кучи синове, които избиваха техния вид), но най-вероятно щяха да се върнат с празни ръце. През целия януари и февруари в тайната война между вампирите и Обществото на лесърите цареше затишие, по улиците се срещаха все по-малко убийци. Което беше добра новина за цивилните вампири. И повод за безпокойство за Братството на черния кинжал.

-Здрасти, ченге - разнесе се нисък мъжки глас зад Бъч и той се усмихна.

Звукът на този глас винаги извикваше в съзнанието му представата за мъгла, забулваща онова, което се кани да те убие в нощта.

-Здравей, Преподобни - отвърна Бъч, без да се обръща.

-Знаех си, че ще я разкараш.

-Да не четеш мисли?

-Понякога.

Бъч хвърли поглед през рамо. Преподобния стоеше в сенките и аметистовите му очи блестяха. Както обикновено, късата му коса бе оформена в прическа ирокез. Носеше страхотен костюм от камгарна вълна на „Валентино“. Бъч имаше съвсем същия.

Само дето Преподобния го беше купил със собствените си пари. Преподобния (известен още като Ривендж и като брат на Бела, която бе шелан на Зи) притежаваше „Зироу Сам“ и получаваше процент от всичко, което се случваше там. А с цялата поквара, която можеше да се купи в клуба, в края на всяка вечер той несъмнено прибираше купища пари в касичката си.

-Не, тя просто не беше за теб. - Преподобния се разположи на мястото до Бъч, поглаждайки съвършения възел на вратовръзката си „Версаче“ -Освен това знам защо й отказа - добави той.

-Така ли?

-Не харесваш блондинки. Вече не.

-А може би просто не е моят тип.

-Знам какво искаш.

Бъч надигна чашата с уиски, която беше пристигнала междувременно.

-Нима?

-Това ми е работата. Повярвай ми.

-Не се засягай, но предпочитам да не ти се доверявам. - Преподобния се наведе към Бъч. Миришеше фантастично, в което нямаше нищо чудно - „Сооl Wateг“ на „Давидоф“ не случайно беше класика.

-Знаеш ли какво, ченге? Въпреки това ще ти помогна. Бъч сложи ръка върху мускулестото рамо на вампира.

-Интересуват ме само барманките, друже. Добрите самаряни ми действат на нервите.

-Понякога само нещо различно може да ти свърши работа.

-В такъв случай нямаме късмет, а? - Бъч кимна по посока на полуголата тълпа, която се клатеше под въздействието на екстази и кокаин. - Тук всички изглеждат еднакво.

Странно, докато работеше в полицейското управление на Колдуел, „Зироу Сам“ беше истинска загадка за него. Всички знаеха, че там гъмжи от секс и наркотици, но така и не бяха успели да съберат достатъчно доказателства, за да получат разрешително за обиск. Въпреки че беше достатъчно само да влезеш в клуба която и да било нощ, за да се натъкнеш на поне дузина нарушения на закона.

Сега, когато се движеше с Братството, Бъч знаеше каква е причината. Преподобния владееше доста трикове, способни да променят възприятията за случки и обстоятелства. Като вампир, той беше в състояние да изтрива паметта на хората, да подправя записите на охранителни камери и да се дематериализира, когато си поиска. Преподобния и бизнесът му бяха движеща се мишена, която всъщност не помръдваше.

-Кажи ми нещо - рече Бъч. - Как успяваш да запазиш тези твои странични занимания в тайна от аристократичното си семейство?

Преподобния се усмихна, разкривайки връхчетата на вампирските си зъби.

-Ти ми кажи как така един човек успя да се сближи толкова с Братството?

Бъч вдигна чашата в почтителен жест.

-Понякога съдбата ни повежда по откачени пътища.

-Абсолютно вярно, човече. Наистина, абсолютно вярно. - Телефонът на Бъч иззвъня и Преподобния се изправи. - Ще ти изпратя нещо - каза той.

-Не го искам, освен ако не е уиски.

-Бас държа, че ще си вземеш думите назад.

-Силно се съмнявам - каза Бъч и извади своята „Моторола Рейзър“. -Какво става, Ви? Къде сте?

Вишъс дишаше тежко като състезателен кон, а вятърът виеше в слушалката и му пригласяше - явно дяволски бързаше.

-Майната му, ченге, имаме проблем.

Бъч усети прилив на адреналин, от който само дето не светна като коледна елха.

-Къде сте?

-В предградията. Изникна една ситуация. Проклетите убийци са започнали да ловуват цивилни в домовете им.

Бъч скочи на крака.

-Идвам...

-Как ли пък не! Стой където си. Обадих ти се само за да не решиш, че са ни убили, като не се появим.

И той затвори.

Бъч бавно се отпусна на мястото си. На съседната маса няколко души гръмко се разсмяха - някаква шега отключи смеха им и той се извиси във въздуха като ято птици.