Смарагдовозелено

— А просто исках да й бия успокоителна инжекция — сърдито измърмори доктор Уайт.

— В крайна сметка се успокои дотолкова, че успяхме да проведем що-годе нормален разговор с нея — отново се включи Фолк де Вилърс. — И тогава ни разказа една страшно интересна история за нощта, в която се е родила Гуендолин. Звучеше като някоя история на ужасите. Една почтена, лековерна акушерка бива повикана при раждащо младо момиче, което се крие от сатанинска секта в малка къщичка в Дърам. Зловещата секта, фиксирана върху нумерологични ритуали, не преследва само момичето, но и бебето. Акушерката не знае точно какво ще направят с бедното същество, но явно фантазията й няма граници. И тъй като има толкова добро сърце, и отгоре на това й е платен доста солиден подкуп — някой път можеш да ми издадеш откъде си имала толкова пари, Грейс, — тя фалшифицира датата върху удостоверението за раждане на детето, след като е помогнала то да се появи на бял свят при домашно раждане. И жената се кълне, че на никого не е разказала и думичка за това.

За известно време настъпи тишина. Тогава майка ми каза твърдоглаво:

— Е, и? Нали и аз ви разказах абсолютно същото.

— Да, в началото и ние това си помислихме — каза господин Уитман. — Ала тогава някои детайли от разказа на акушерката ни накараха да се усъмним.

— През 1994 година ти си била почти двайсет и осем годишна, но добре, в очите на акушерката може и да си минавала за младо момиче — продължи Фолк. — Обаче тогава коя е била червенокосата загрижена сестра на бъдещата майка, за която спомена госпожа Хелър?

— Жената и тогава беше доста възрастна — рече мама. — Сигурно сега вече не е с всичкия си.

— Възможно е. Но тя не изпита никакви затруднения да разпознае на една снимка младото момиче — каза господин Уитман. — Младото момиче, което през онази нощ е родило дъщеря.

— На снимката беше Люси.

Думите на Фолк ме уцелиха като юмрук в корема.

Докато в драконовата зала се възцаряваше ледена тишина, коленете ми поддадоха и аз бавно се плъзнах по стената към пода.

— Това е някаква... грешка — чух най-сетне мама да прошепва.

По коридора към мен се приближаваха стъпки, но бях неспособна да завъртя глава. Чак след като се наведе над мен, разпознах Гидиън.

— Какво има? — прошепна той и клекна пред мен.

Не можех да му отговоря, само безмълвно поклатих глава.

— Грешка, Грейс? — Гласът на Фолк де Вилърс ясно се чуваше. — Жената разпозна и теб на една снимка. Мнимата по-голяма сестра, която й е дала плик с невъобразимо голяма сума в него. Тя разпозна и мъжа, който е държал ръката на Люси по време на раждането. Моят брат! — И сякаш все още не бях схванала за какво говори, той добави: — Гуендолин е дете на Люси и Пол!

От устните ми се изплъзна странно скимтене. Гидиън, който съвсем беше пребледнял, хвана ръцете ми. В драконовата зала майка ми заплака. Само дето тя не бе моята майка.

— Нямаше да се стигне дотам, ако ги бяхте оставили на мира — изхлипа тя. — Ако не ги бяхте преследвали толкова безмилостно.

— Никой не е знаел, че Люси и Пол очакват дете! — рече Фолк бурно.

— Те извършиха кражба — изсумтя доктор Уайт. — Откраднаха най-ценното притежание на ложата и се канеха да унищожат всичко, което през столетията...

— О, по-добре млъкнете! — извика майка ми. — Вие принудихте тези млади хора да изоставят обичната си дъщеря само два дни след раждането й!

Това бе моментът, в който — не знам как — отново скочих на крака. Не можех да издържа да слушам и секунда повече.

— Гуени! — настойчиво ме повика Гидиън, но аз се изплъзнах от ръцете му и побягнах. — Къде отиваш?

Беше ме настигнал само след няколко крачки.

— Някъде далеч от тук!

Затичах се още по-бързо. Порцеланът във витрините, покрай които минавахме, звънтеше тихо.

Той хвана ръката ми.

— Ще дойда с теб! Няма да те оставя сама!

В коридора зад нас някой викаше имената ни.

— Не искам... — рекох задъхано. — Не искам да говоря с никого.

Гидиън стисна още по-силно ръката ми.

— Знам къде никой няма да ни открие през следващите часове. Да минем оттук.

27 юни 1542