Следите остават

С тия думи бе решена съдбата на Юлия в тяхната компания. От тоя ден вече никой нямаше да смее да я пипне, косъм да свали от главата и.

ОБЕЗПОКОИТЕЛНИ СЛУЧКИ

Изминаха още три дни, без нищо особено да се случи.

И през трите дни момчетата усилено следяха Тороманов. Човекът с белите дрехи рядко излизаше от дома си — обикновено ходеше да пазарува из околните магазини със своята голяма пазарска чанта. Само веднъж той отиде до малкото магазинче, в което продаваше гребени и евтини огърлици жена му. Тороманов не се застоя дълго там, не прояви никакъв интерес към клиентите. След като излезе от магазинчето, той се отби в антикварната книжарница, купи оттам два романа и без да бърза, се прибра у дома си.

Едва на третия ден събитията малко се пораздвижиха. Още рано сутринта в градинката пристигна Бебо и веднага прати да извикат Пешо. Когато момчетата се събраха, Бебо извади от джоба си лист хартия и тайнствено зачете:

— „Драги Бобев“…

— Какво е това? — прекъсна го нетърпеливо Пешо. — Писмо ли?

— Чакайте, ще видите…

— Ти по-напред кажи какво четеш…

— Ясно, че е писмо! — разсърди се Бебо.

Все пак не го оставиха да прочете писмото, преди да разкаже историята му. А историята беше съвсем простичка. Като минал рано сутринта през кабинета на баща си, Бебо намерил на масата писмо и го прочел, „без да иска“. Писмото било от баща му до някой сн „Бобев“, директор на мините за цветни метали „Юг“. Съдържанието на самото писмо беше следното:

„Драги Бобев,

Преди няколко дена при мен дойде инженер Тороманов с молба да му ходатайствувам да постъпи при теб на работа. Разбира се, далече съм от тая мисъл, но тъй като могат да се намерят други доброжелателн, а ти си на зор с инженери, длъжен съм да те предупредя. Според мене Тороманов е отчаян фашист и рядък двуличник. Преди Девети септември служехме заедно във Военноинженерната работилница, където той беше военен инженер с чин подполковник. Благодарение на него там бе разкрита конспирация па наши другари, конто се готвеха да изнесат оръжие за партизаните, и един от тях бе осъден и разстрелян. След Девети Тороманов бе арестуван за известно време, но вината му не можа да се докаже и го освободиха. Във всеки случай дълбоко съм убеден, че това, което ти говоря, е истина. Нямам нищо против да си намери някаква работа и да бъде използуван трудът му, но според мене това не бива да става в твоето предприятие, което е обект на сериозна държавна тайна. Самият факт, че търси при тебе работа, е вече крайно съмнителен.

С другарски поздрав: К. Апостолов“

Когато Бебо свърши писмото, момчетата поразени се спогледнаха.

— Гледай го какъв подлец! — каза с отвращение Коста. — Заради него комунист разстреляли!

Престъпник! — Такъв жив да го дереш, а не да го оставиш да си купува романчета!

— Нали ви казах, че тук има нещо — обади се Веселин. — Да пукна, ако не открием някаква интересна работа!

— Трябва да разберем какъв е тоя Бобев — забеляза накрая Пешо. — И какво е това негово предприятие!

Разбира се, натовариха отново Бебо да събере по някакъв начин сведения и момчето веднага се съгласи.

— Само че внимателно! — предупреди го Пешо. — Никои нищо не трябва да разбере!

— За това можете да бъдете съвсем спокойни! — усмихна се снизходително Бебо. — Аз си знам работата!

— Не сме много спокойни — обади се Веселин. — Ами ако сега баща ти се върне внезапно да потърси писмото? Ти какво ще му кажеш?

— Нищо няма да му кажа…

— Как тъй нищо? — намръщи се Пешо.

— Ами нищо… Той няма да ме пита…

— Ти си глупак!… Как може да не те попита, като види, че писмото го няма на масата!

— Там е работата, че ти си глупак! — отвърна пренебрежително Бебо, като едва забележимо намигна на другите. — Писмото си е на масата… Аз само го преписах!

Отговорът дойде така на място, че Пешо, макар да бе обиден, се усмихна като другите и погледна с уважение новия член на групата. Дяволски момчета, уж новаци, пък винаги се досещат какво трябва да направят.