Сапфиреносиньо

— Трябваше да го убиеш, когато ти се предостави възможността — рече Пол с горчивина в гласа. — Той ни измами. Чуй ме, нямам много време, всеки момент ще се върна обратно във времето. Но е важно да ме чуеш.

— Няма да го направя! — Зелените очи блестяха от гняв. — Ако знаех, че днес ще те срещна тук, щях да взема със себе си епруветка...

— Беше грешка да се съюзим с алианса — рече Пол припряно. — Люси от самото начало беше против. Но аз си мислех, че ако им помогнем да неутрализират графа... — Той притисна стомаха си с ръка и пръстите му напипаха връзката с писмата, която бе прибрал в жакета си. — По дяволите! Ето, вземи това, малкият.

Гидиън пое колебливо писмата.

— Престани да ме наричаш "малкият"! По-висок съм от теб с половин глава.

— Става въпрос за части от предсказанието, които графът е скрил от пазителите. Важно е да ги прочетеш, преди да ти хрумне да хукнеш веднага към твоя любим граф и да ни издадеш. Мамка му, Люси ще ме убие, когато чуе за това.

— А кой ще ми гарантира, че това не са фалшификати?

— Просто ги прочети! Тогава ще разбереш защо откраднахме хронографа. И защо искаме да спрем графа да затвори кръга. — Пол си пое шумно въздух. — Гидиън, трябва да се грижиш за Гуендолин! — изрече бързо. — И трябва да я закриляш от графа!

— Ще я закрилям от всички! — В очите на Гидиън просветна надменност. — Но не знам теб това какво те засяга.

— Засяга ме и още как, момче! — Пол трябваше да се въздържи, за да не му посегне. Боже, ако малкият имаше дори само бегла представа!

Гидиън скръсти ръце пред гърдите си.

— Заради вашето предателство, хората на Аластър за малко да убият мен и Гуендолин в Хайд Парк! Така че трудно можеш да ме убедиш, че си загрижен за здравето й.

— Та ти нямаш никаква представа... — Пол се спря. Не му оставаше повече време. — Както и да е. Сега ме чуй! — Замисли се за думите на Люси и се опита да вложи цялата си настойчивост в гласа си. — Ще ти задам прост въпрос и искам прост отговор. Обичаш ли Гуендолин?

Гидиън не го изпускаше от поглед и за миг. Но нещо трепна в погледа му, Пол съвсем ясно го видя. Да не би да беше несигурност? Просто страхотно, момчето можеше да върти шпагата, но когато станеше дума за чувства, изглеждаше направо новак.

— Гидиън! Трябва да знам отговора! — Гласът на Пол прозвуча остро.

Изражението на момчето загуби малко от твърдостта си.

— Да — отговори Гидиън.

Пол почувства как целият му гняв се изпари. Люси го бе знаела. Как само бе могъл да се съмнява в нея!

— Тогава прочети документите — каза бързо. — Само така ще разбереш каква е наистина ролята на Гуендолин и голямата опасност, която я грози.

— Какво имаш предвид? — Гидиън се взря в него.

Пол се приведе напред.

— Гуендолин ще умре, ако ти не го предотвратиш. Ти си единственият, който може да го стори. И на когото тя се доверява, както изглежда.

Пол стисна още по-силно ръката на Гидиън, когато усети как чувството на замаяност започна да го поглъща. Какво ли не би дал само за една-две минути отсрочка!

— Обещай ми, Гидиън! — рече отчаяно.

Но не можа да чуе отговора му. Всичко около него изчезна, когато бе запратен през времето и пространството.

Следва:

СМАРАГДОВОЗЕЛЕНО

Който иска да узнае какво се крие в скривалището от координатите в къщата на Монтроуз на "Бърдън Плейс" №81, може да се опита да разшифрова следния цифров код:

151   13      3         9         62      13      2         7         23      30      9         2

307   6         8         5         117    25      3         2         113    6         1         3

235   10      5         5         123    11      6         3         275    11      2         4

БЛАГОДАРНОСТИ

"Когато се променяш, се променя

и всичко около теб. Това е магия!"

Докато създавах тази книга, се случиха невероятно много прекрасни неща и се срещнах с толкова нови чудесни хора, че не бих могла да ги изброя всички.

Ще кажа само това: безкрайно съм благодарна за всички магически събития, които доведоха до тези запознанства. И не, не вярвам в случайността.

Благодаря на читателите, които си направиха труда да ми напишат имейл или писмо, или да се запознаят с мен по време на някое от литературните ми четения — вашите похвали ме мотивираха невероятно много.

Талиан (или Дорит), благодаря ти за орловото око по време на предварителните прочити. Изключително силно вдъхновените си предложения почерпих от творческия читателски кръг на "Книжната кукумявка" — благодаря ви, скъпи мои, за положените усилия.

Камлин — ти откри подходящото име за малкия брат на Гидиън.

Между другото, името Пърпълплъм също го откраднах от "Книжната кукумявка". (Аз самата с удоволствие бих се казвала така!)

Тук е мястото да поздравя момичетата от форума на Рубиненочервено: Laura, Nathiii, jelly, jojo, JOlly, mia, sunrise, Ay Ay, coco, AnA, leo<3 и всички останали — вие сте чудесни! Както и Даниела Керн, която администрира страницата и форума!