Само напред

Дарв се изправи и започна да се разхожда по ръба на бюрото, с ръце на гърба. Не можех да си направя труда да се въртя насам-натам, за да го виждам непрекъснато. Само слушах монотонния му глас и наблюдавах изражението на Зенда.

— Окланд е напуснал Департамента си в 6.59 преди три дни и е влязъл в близката гара Съревнование! в 7.01 следобед. Знаем това, защото един жп служител ясно си го спомня. Окланд му е дал наистина полезен съвет как да запази използваните билети чисти и се качил във влака. Както може би знаете, г-н Старк, от седем до осем е време за почивка в Центъра. Обикновено през почивката Окланд отиваше до басейните на подсекция Резултатите Са Това Което Броим в съседния Квартал. Там той работеше изключително усилено по плувки. Но този ден не стигнал дотам.

Млъкна драматично преди да завърши:

— Никой не го е виждал, откакто се е качил на влака.

— Ъхъ — залюлях се на стола си аз като герой в слаб филмов диалог. — Ами, проследете го.

Дарв въздъхна театрално — знаех, че вече е направено. Всеки Действащ има монтиран в лявата ръка търсач. Може да бъде открит в Центъра по всяко време и да му се пренасочат телефонните обаждания. Щом АИЦ говорят с мен, значи вече са опитали това и не могат да се справят. Знам, че е така. Но понякога другите не трябва да знаят това, което ти знаеш. Виждате ли? Имам си тайни.

— Очевидно сме опитали, Старк. Очевидно.

— О — ухилих се аз. Зенда леко се усмихна. — И така?

— Внимание! Внимание! — интеркомът така стресна Дарв, че той почти падна от бюрото. — Мис Рен, вашият посетител ще експлоадира след две минути.

— Господи — измънка Дарв и се скри под масата. Определено беше предпазлив човек. Аз протегнах ръка към Зенда и тя постави Удължителя си върху гривната ми — даде ми още половин час. Господин В запази спокойствие през цялото време.

— Дарв — запитах го аз, когато се показа изпод масата — да не би да подозираш, че Окланд е отвлечен в друг Квартал?

— Не, не подозирам — отвърна хладно той. Зае мястото си и се наведе напред към мен. — Знам го. Окланд не е в Центъра. В това сме сигурни. Той се занимаваше с важна и висококвалифицирана дейност. Ясно е, че е бил отвлечен. Искаме го обратно.

— Сигурно някой жп служител е забелязал нещо? Едва ли могат да го изведат без съгласието му.

— Това е — обърна се бавно към мен г-н В с безизразно лице, — което искаме да разбереш.

* * *

Десет минути по-късно напуснах Департамента. Имах достатъчно време да изляза от Центъра. Вместо да тръгна направо към влака, аз минах през парка Контетата Спират Навсякъде и Зоната за Отдих — малка зелена полянка насред разточителните кули. За съжаление паркът беше доста пренаселен. Хората провеждаха неотложни срещи, започваха работа с полезни за тях личности. Отдалечих се и тръгнах към перон Б. Напомнете ми да ви заведа в бара на Центъра някой път. Ще бъде най-скучното нещо, което някога сте преживявали.

По време на срещата не се случи повече нищо особено. Г-н В беше кратък и прям. Открий кой е отвлякъл Окланд, къде го е отвлякъл и го върни обратно жив и здрав. Имаше и една неизречена подзадача: дръж си устата затворена. Действащите не обичат да се разчува, че не са най-добрите в абсолютно всичко, а АИЦ няма никаква власт вън от Центъра. Те смятаха, че които и да бяха похитителите, имаме шанс да ги изловим в Червения Квартал, който граничеше с източната част на Центъра. Не бях толкова сигурен, но така или иначе трябваше да отида дотам. Щях да започна от това място.

Имах кубче с биографията на Окланд. Знаех как изглежда, както и разни други неща. Имах двайсет и четири часа да направя първия си доклад за Зенда. Стандартна, изтъркана, обикновена задача. Колкото да не си без работа.

Взех влака до Действен Портал номер 3. Имах пет излишни минути и открих Хели, служителят, който последен видял Окланд. Беше преместен от вътрешната линия. Ройн ми каза къде да го намеря. Той искаше да помогне, но не можа да ми каже нещо, което вече не знаех.

Преди да се кача, Хели ми показа използваните билети. Разбрах защо толкова много искаха да си върнат Окланд. Купчинката беше наистина много, много чиста.

Две

В 8.30 вечерта се качих на Червена Линия Едно и както винаги си пожелах да не бях го правил.

Червения Квартал не е като Центъра. Нито като Цветния. Не прилича на никой друг. Центъра има такава голяма шибана стена, само за да се предпазва от Червения Квартал.

Нека да ви обясня за Кварталите. Старият обичай градовете да се разделят според раса и вяра отмрял преди много, много време. Предполагам, всички са се отегчили: да мразиш цял ден съседите си е дяволски уморително. По същото време започва да се променя и цялата концепция за градовете. Ясно е, че когато главният град на нацията започва да покрива седемдесет процента от населението на цялата страна, нещата трябва да се организират малко по-различно.