Само напред

Беше прекалено рано да правя каквото и да било полезно. Затова отидох на пазар.

* * *

Ранният следобед ме завари в апартамента ми. Седях на тавана във всекидневната с кръстосани крака и привършвах един обилен обяд.

Има дълги периоди от време, в които не пазарувам, особено храна, защото се изнервям. Не че не опитвам. Но докато стигна до магазина, идеята вече ме е отегчила. Прекалено много ми коства. Ала този ден бях успял. Наистина бях пазарувал. Храна, батерии за Гравбенда, храна, Обикновено Силно кафе, храна и пак храна. Ощастливих хладилника. Най-накрая имаше с какво да се захване — изобилие от продукти, които да поддържа студени и пресни. Не бях купил всичко за себе си. Едно от нещата, които си отбелязах, че трябва да направя, бе да вляза във връзка с котарака си, Спенгъл, и да видя дали няма да иска да остане при мен известно време.

Но първо трябваше да проведа няколко телефонни разговора. Обадих се на доверените си хора от съседните на Центъра Квартали и на някои не дотам доверени.

Нищо. Който и да бе отвлякъл Окланд, си бе свършил работата чисто и прецизно. Все повече и повече ми се струваше, че е банда от Квартала Обърни Се. А това бе лоша новина. Аз правя тези неща най-вече, за да не стоя без работа. Трябва да запълвам някак времето си — това е единственото, което имам. Но бих искал нещата да не стават толкова сериозни. Бях се успокоил малко последните няколко години. Не горях от желание да се захващам с купчина добре организирани психо-пътеки, както някога.

Хапнах още малко. Работата не беше тръгнала особено добре, но винаги става така. Градът е огромно място, разделено на стотици части, които си нямат и представа какво става във всички останали. Няма смисъл само да се мотаеш и да се надяваш, че веднага ще попаднеш на това, което търсиш. Никой няма да ти даде завършена работа с всички следи и напътствия. Поне аз не съм получавал такава. В началните етапи има доста чакане. Бях прогонил чувствата, регистрирах един интерес — това бе всичко, което можех да направя. Силен шум ме стресна откъм подноса за съобщения. За нещастие подносът бе закрепен на стената към пода и не можех да го стигна от своето място, т.е. от тавана. Включих Гравбенда да се нормализират нещата.

Причината не е само в батериите, мисля, че уредът е нефункционален. Вместо да преориентира стаята на етапи, той задейства направо. Стовари мен и остатъците от обяда ми на голям и безобразен куп в средата на пода. Направих си умствена бележка да застана някой път отвън до апартамента на бившия ми клиент и да изкрещя: „Внимавайте, ако този господин ви помоли да ви плати с Гравбенд — стоката е некачествена“ или нещо също толкова обидно. Трудно стигнах през боклуците до подноса за съобщения. Все още не бях оправил бъркотията от сполетялото ме последно Гравбенд нещастие и ето ти още едно. Да знаете, че не сте виждали бъркотия, ако не сте попадали в стая, където гравитацията е променяна два пъти в различна посока.

Съобщението беше от Джи. Щял да разгони фамилийката на една област, намираща се в субсекция Хю в Червения. Бих ли искал да го придружа? Познавах добре Джи и знаех, че това е нещо повече от покана. Имаше нещо предвид.

Бързо се облякох подходящо за гангстерското нападение — дълго черно палто, черно сако, черни панталони и черна риза. Хрумна ми да използвам Клоуз Валет върху ризата си: остана черна като цяло, но се получиха частични шарки в тъмносиньо, алено и зелено. Намерих пистолета си и го сложих в кобура.

Винаги е трудно да предположиш колко дълго ще продължи подобно нещо, затова реших да се обадя на Зенда да я предупредя, че сигурно ще закъснея малко с посещението си. Ето ме в пълна форма — динамичен, развълнуван, но и разумен.

— Здрасти, Старк. Хубава риза.

— Благодаря. Мога ли да говоря със Зенда?

— Съжалявам, Старк, твърде заета е, за да говори с теб сега. Много, много заета.

— Тя винаги е заета.

— Йеа, но сега е заета до крайност. Много е заета. Говори с хората, с които работи, като оставим всички останали. Да й предам нещо?

— Само това, че може би ще закъснея малко: отивам на гангстерска война.

— О-о, уау. Е, приятно прекарване. Ще й кажа.

Огледах се за Фърт, но не видях и следа от него в хаоса наоколо. Храната бе изчезнала — беше настроена за това, един час след приготвянето. Но мебели, книги и всякакви други боклуци се мотаеха по пода, а Фърт е малко оръжие. Апартаментът ми е оборудван с функция Търси. Пиша на един малък уред какво търся, той претърсва по електронен път мястото и ми казва къде се намира. За нещастие бях изгубил уреда — направо си го начуках. Там, където отивах, един Фърт повече или по-малко не бе от голямо значение, така че забравих за него и тръгнах.

Казах ви, че нещата ще започнат да се случват.

* * *

Двама от бодигардовете на Джи ме посрещнаха на Шибана гара Нула. Бяха с официално вечерно облекло и дори с черни вратовръзки. Бяха учтиви и почтителни. Готино е да си личен приятел на гангстерски бос.