Читаем Само напред полностью

Вътрешна Записка: Кой е отвлякъл Окланд?

1. Достатъчно сплотена банда, която е влязла в Центъра и го е пипнала.

2. Достатъчно сплотена банда, която той познава добре.

(Сплотеността е важен фактор за похитителите. Центъра не разпространява навред списъци с „Хора Които Правят Наистина Важни Неща И Които Може Да Поискате Да Отвлечете“. До тази вечер дори не бях чувал за Окланд, а за външен човек познавам добре Центъра.)

3. Някои, които искат нещо, което само Центъра може да им даде.

(Когато разбера какво е то, ще знам с какви хора си имам работа. Това ще ме улесни в предположенията ми как са действали.)

4. Да взема батерии за Гравбенда.

Виждате ли? Много съм усърден. Зенда би била впечатлена. Е, не чак впечатлена, защото съм сигурен, че нейните умствени записки са по 120 страници с графики, подредени по азбучен ред и съпровождащ аудиовизуален материал. Но поне щеше да е приятно изненадана. Така или иначе, щеше да е изненадана.

Направих си и друга бележка, за която няма да ви кажа. Беше изненадваща идея, но малко вероятна. Все пак си я запазих. Ще ви я кажа, ако стане възможна.

Изтрезнях, когато свърших каната. Всъщност бях по-трезвен, отколкото исках. Пих прекалено много кафе и сега тънех в тъмнина, трезво-мъдър. Забелязах неща, които не исках. Апартаментът ми е празен — винаги, когато и да се завърна. Хубав апартамент е, напълно цветово координиран и с подвижни мебели, но го използвам като място, където да съхранявам нещата си и да се сгромолясам като се върна. Ала винаги е празен. Никакви хора. Или да бъдем точни, никакви личности.

Имам апартамент, имам повече пари, отколкото ми трябват, имам някаква работа. Но имам ли живот?

Разбирате ли ме? Глупави, безполезни мисли. Погледнах пакета с Джахаван и видях, че съм взел Екстра Силно по погрешка.

— Предупреждение — отвърна пакетът. — Без алкохолиците всички останали могат да бъдат обзети от глупави и безполезни мисли.

Не се чувствах изморен, но реших да опитам да поспя. Когато се хвана с някаква работа, обикновено не спя с дни. Това е една от причините, поради които се чувствам после толкова капнал. Тази вечер нямаше какво повече да направя. Най-умното нещо бе да се депозирам в спящата банка.

Преди да си легна, проверих подноса със съобщенията с надеждата, че Джи може да е изпратил нещо по трансфакса. Имаше само една бележка от съвета. Координаторният Компютър по Уличен Цвят ми бе изпратил съобщение колко му е било забавно да работи с панталоните ми.

<p>Три</p>

Беше 4.45 сутринта. Изведнъж се събудих с възстановени сили. Обърнах се на другата страна и се опитах да заспя отново. Но нямаше да се получи. Джахаван все още препускаше в кръвта ми, крещеше и будеше клетките ми. Станах, изкъпах се, отидох в кухнята и изхвърлих кафето. Нямах нужда от това лайняно питие.

Направих си чаша Деби. Прилича на кафето, но не съдържа естествени продукти, нито пък е с вкус на кафе. Седнах на стената във всекидневната и зачаках зората. Един странен, абсурдно голям паяк пробяга на пода пред мен. Гледах го и се чудех как по дяволите е влязъл тук. Апартаментът ми е на четвъртия етаж. Не мога да повярвам, че това нещо е пропълзяло сто фута стена, само за да ми досажда. Сигурно си има кътче някъде в апартамента, въпреки че ми беше трудно да си представя къде. Не бих искал тук да има процеп, достатъчно голям за животно с такива размери. Вероятно по цял ден си се разхожда свободно. Хитро се прикрива под формата на някаква мебел. Чака нощта, за да тропосва пода ми, както си иска. Може да съм седял на него, без да знам, или да съм си оставял чашата отгоре. По дяволите, може да съм се облягал на него, да съм заспивал.

Паякът спря по средата на пода, обърна се, седна и ме погледна. Отвърнах на погледа му. Стана напрегнато.

Приемам несгодите, както и когато е необходимо, но не и от същества толкова ниско в стълбицата на еволюцията като паяците. Мисля, че ме разбра. След един безкраен миг той тръгна в друга посока. Бавно насочи многокракото си тяло към вратата. Явно си е помислил, че това е последният му шанс да поскита за тази вечер. Промени скоростта си и изчезна в коридора като сви зад ъгъла на два крака.

За разлика от много други Квартали Цветния е отворен към небето и в 5.30 чернотата навън бива изместена от розово-синьо. Не че е от голяма полза, но пък е приятно. Небето над Цветния винаги е хубаво. Сигурно го настройват по някакъв начин.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература