Речният бог

Танус излезе зад кулисите и веднага наложи присъствието си на сцената. С гордата си войнишка осанка и лъскавата си броня по красота той можеше да се сравнява единствено с богинята. Дългият списък на бойните му подвизи в речните войни, както и спасяването на царската ладия предния ден бяха привлекли всеобщото внимание към него. В този миг не друг, а Танус беше любимецът на тълпата. Още преди да е отворил уста, публиката започна да оглася храма с приветствията си, като аплодисментите бяха толкова продължителни, че актьорите трябваше да застанат като статуи по местата си.

Докато повечето от зрителите се надпреварваха да поздравяват Танус, аз си набелязах някои лица сред публиката и внимателно наблюдавах реакцията им. Нембет, Великият лъв на Египет се мръщеше и сърдито си мърмореше нещо, без дори да се опитва да прикрие раздразнението си. Фараонът благо се усмихваше и дори леко кимна с глава, с което увери седящите зад него, че любимецът им се радва и на неговото благоразположение. Аплодисментите изригнаха с нова сила. Господарят Интеф, който винаги се нагаждаше според посоката на вятъра, разкриваше на всички милата си усмивка и по примера на своя владетел усърдно кимаше с глава. Но ако някой го погледнеше от моето място, би прочел в погледа му единствено смъртна омраза.

Най-накрая врявата поутихна и Танус можеше да започне. Ала всяко изречение му костваше истински мъки, защото спреше ли да си поеме дъх, публиката мигновено избухваше в овации. Едва когато Изида запя своята песен, настъпи пълна тишина.

Страданията на баща ти,
ужасната прокоба, която тегне над дома ни,
позора ни ще трябва някой да изтрие.

Така в стихове богинята разкриваше пред благородния си син истината и простираше ръце към него едновременно в знак на молба и повеля.

На Сет проклятието върху главите ни лежи
и само ти ще ни освободиш от него.
Открий ужасния си чичо.
Ще го познаеш
по високомерието и жестокостта.
И когато го откриеш,
повали го на земята.
Окови го във вериги,
на волята си подчини го,
така че всички богове и хора
да се освободят завинаги от непосилното тегло.

Преди още да е свършила песента й, тя се оттегли, оставяйки на сина си да изпълни своя дълг. Както децата слушат с удоволствие песните, които са им пели десетки пъти, и очакват вече познатото, така и зрителите сега се размърдаха по местата си, досещайки се за развръзката.

И затова, когато Сет изскочи отново на сцената за грандиозния двубой, за вековната схватка между доброто и злото, между красивото и грозното, между дълга и безчестието, публиката вече беше подготвена за зрелището. Всички го посрещнаха с възгласи на спонтанна и неподправена омраза. В отговор Расфер зловещо им се ухили и като се хвана с две ръце за гениталиите си, затръска предизвикателно бедра по сцената, изпълвайки зрителите си с още по-дива ярост.

— Убий го, Хор! — ревяха те. — Смачкай му грозната мутра!

А Сет продължаваше да подскача пред тях и да разпалва страстите докрай.

— Убий убиеца на великия бог Озирис!

— Смачкай го!

— Разпори му шкембето!

Между другото, подобна реакция беше оправдана и от съвсем различна гледна точка: сред публиката едва ли имаше някой, който да не разбира кой се крие зад образа на Сет.

— Отсечи му главата! — крещеше публиката. — Убий го! Убий го!

Най-накрая Сет обърна внимание на своя племенник и сякаш го виждаше за пръв път, се насочи към него с надменната си походка. Плезеше се като идиот и слюнката течеше между черните му зъби, за да прокапе чак върху гърдите му. Никога не ми беше идвало наум, че Расфер може да стане по-ужасен от това, което природата беше направила от него, но ето, че съм грешил.

— Кое е това детенце? — зачуди се той и се оригна право в лицето на Хор.

Танус не очакваше подобно нещо и неволно се отдръпна назад, неспособен да прикрие погнусата си от смрадливия дъх на Расфер, по който можеше да се познае цялото съдържание на стомаха му: включително и киселото вино, което ферментираше в момента. Все пак се постара да не се разсейва и изрече следващата си реплика:

— Аз съм Хор, синът на Озирис.

Сет избухна в подигравателен смях.

— И какво си дошъл да търсиш ти, детенце на умрелия бог?

— Търся възмездие за смъртта на благородния си баща. Търся убиеца на Озирис.

— Тогава тъкмо си попаднал на подходящия човек — изръмжа Расфер, — защото аз съм Сет, победителя на всички останали богове. Аз съм Сет, който поглъща звезди и унищожава цели светове.