Речният бог

— Храмът на бог Ах-Хор, господарке. Желаеш ли да се помолиш?

— Благодаря ти — прошепна тя.

Разбра какво бях сторил. Помогнах й да слезе. Тя тежко се облегна на мен, когато влязохме в студения сумрак на каменното задание.

Помолихме се заедно и бях сигурен, че Танус чу гласовете на тези, които го обичаха. Преди да продължим, господарката заповяда всичкото злато, което носим с нас, да бъде предадено на жреците, и обеща да изпрати още за разкрасяването на храма.

Докато стигнем двореца в Елефантина, тя бе изтощена. С всеки изминат ден нещото в корема й нарастваше. Положих я на лежанка в беседката във водните градини и тя затвори очи. Сетне ги отвори отново и се усмихна.

— Някога бяхме щастливи тук, но дали ще видя Тива, преди да умра?

Не можех да отговоря. Безполезно бе да давам обещания, които не можех да изпълня.

— Ако умра преди това, ще ми обещаеш ли да ме отведеш там и да построиш гробница на хълмовете, откъдето да наблюдавам красивия си град?

— Това ти обещавам с цялото си сърце — отвърнах аз.

В следващите дни двамата с Атон съживихме старата си мрежа от шпиони и информатори в Горното царство. Много от тези, които някога работеха за нас, бяха покойници, но имаше и такива, които бяха оцелели. Със злато и патриотизъм те вербуваха нови шпиони във всяко селище и град.

Скоро имахме такива и в двореца на хиксоския наместник в Тива и други на север към Делтата и Долното царство. Чрез тях научихме кои хиксоски полкове бяха разквартирувани в някой град и кои бяха в поход. Научихме имената и недостатъците на командирите им. Имахме точна представа за броя на галерите и колесниците им. Когато водите на Нил се оттеглиха, можехме да проследим раздвижването на огромни маси хора и бойни машини на юг, докато цар Салитис се бе отправил на поход срещу Тива.

Тайно изпращах съобщения от фараон Тамус до тези египтяни, които служеха в полковете на врага, подтиквайки ги към бунт. Те започнаха да идват тайно в нашите редици и да носят ценна информация. Скоро потокът от дезертьори от хиксоската армия стана пълноводна река. Два полка стрелци пристигнаха със синьо знаме, развято над главите си, скандирайки:

— Египет и Тамус!

Екипажите на сто бойни галери се разбунтуваха и убиха своите офицери хиксоси. Докато плавали нагоре по течението, за да се присъединят към нас, бяха пленили цяла флотилия от ладии, пълни със зехтин, сол и дървен материал.

По това време нашите сили бяха преминали прага и се бяха разположили около града, изключение правеше само малко стадо гну. Тях ги бях оставил за най-накрая. От наблюдателния ми пост на северната кула можех да видя редиците коне по двата бряга, а пушекът от огньовете, на които се приготвяше храната за полковете, бяха направили въздуха син.

С всеки ден ставахме по-силни и цял Египет кипеше от вълнение и очакване. Кемит бе в процес на възраждане. Пееха патриотични химни по улиците и кръчмите, а проститутките и търговците на вино забогатяха.

Двамата с Атон, разглеждайки картите и секретните доклади, виждахме съвсем друга картина. Виждахме хиксоският великан да се събужда и да протяга бронирания си юмрук към нас. От Мемфис и всеки град в Делтата полковете на цар Салитис бяха на поход. Пътищата бяха пълни с негови колесници, а реката — с негови кораби. Всички се придвижваха към Тива.

Изчаках, докато получа съобщение, че Апачан, командирът на хиксоските колесници, е пристигнал до Тива и лагерува извън градските стени с всичките си колесници и коне. Тогава излязох пред военния съвет на фараон Танус.

— Ваше Величество, тук съм, за да докладвам, че врагът сега разполага със сто и двадесет хиляди коня и дванадесет хиляди колесници, струпани край Тива. След два месеца Нил ще спадне до ниво, което ще даде възможност на Апачан да започне нападението.

Дори Кратас бе сериозен.

— Имало е и по-лоши случаи — започна той, но царят го прекъсна.

— По лицето на Началника на царския кон мога да прочета, че има да ни казва още нещо. Прав ли съм, Таита?

— Фараонът никога не греши — съгласих се аз. — Моля за позволението ти да доведа моите гну.

Кратас се изсмя.

— В името на Сет, Таита, да не възнамеряваш да яздиш някое от тези смешни животни срещу хиксосите?

Аз също се засмях любезно с него. Чувството му за хумор бе също толкова изтънчено, колкото на дивите шилуки, които командваше.

На следващата сутрин двамата с Хюи се отправихме нагоре към прага да доведем стадото гну. По това време от шестте хиляди животни бяха оцелели само триста, но бяха доста питомни и можеха да се хранят от ръка. Внимателно ги подкарахме надолу, така че да не ги изтощим допълнително.

Конете, които Ремрем бе пленил в първата кратка схватка, по моя заповед бяха отделени от нашите, които бяхме довели от Куш. Заведохме стадото гну на същото пасище с тях. Тази нощ прибрахме двете стада в едно. Оставих Хюи да ги наблюдава и се върнах в двореца в Елефантина.

Трябва да призная, че през следващите дни изпитах голямо безпокойство. Много се надявах хитрината ми да успее. Ако ланът ми пропаднеше, щяхме да се изправим пред враг, превъзхождащ ги четири към едно.