Разплата

Питърсън му махна с ръка, все едно че няма за какво да му благодари, след което натисна бутона, монтиран върху диктофона, за повикване на секретарката.

— Алис ще ви изпрати до долния етаж. Ако желаете, може отново да се обадите на Бил. — Питърсън удостои посетителя с още един поглед. — Ако нещо се обърка или просто се нуждаете от помощ, обадете ми се.

Когато Смит отвори вратата, за да напусне кабинета, Питърсън реши, че сега, на излизане, раменете на специалния агент са провиснали малко повече, отколкото при влизането. Товарът започваше да натежава на плещите му, а му предстоеше още дълъг път.

Ролинс прояви достатъчно такт или благоприличие — Смит не можа да определи за кое по-точно става дума — и не го попита как е приключила срещата. Той очакваше Смит на партера и веднага го поведе покрай вътрешните постове на охраната.

Смит още размишляваше за разговора си със Сам Питърсън. Не можеше да реши какъв да бъде следващият му ход. Имаше чувството, че си губи времето, макар че не беше изключено да е пропуснал нещо съществено. Непрекъснато си повтаряше, че още е много рано, че играта едва сега започва, че по-добре е да огледа внимателно всички улики, вместо да усложни разследването с прекалено избързване. В това време Ролинс отново се зае с охраната, която на излизане се оказа не по-малко строга, отколкото на влизане.

— Желая ти успех — каза той, когато стигнаха до външната врата.

Смит го погледна, поклати глава, като че ли упрекваше себе си.

— В кабинета на Питърсън видях много интересно детско влакче. Изглежда великолепно, достойно за истински колекционер. Каква е тази история?

— Той наистина е запален колекционер — обясни му Ролинс. — Затова е известен сред приятелите си с прякора Инженера.

15.

Смит тъкмо изтегляше колата си от паркинга, когато клетъчният телефон започна да вибрира. Търсеше го Люсил.

— Има нещо интересно в данните от компютрите, съдържащи списъците на пътниците. Става дума само за авиокомпаниите, сред които търсехме полета на Колинс.

— Да, спомням си, че ти бях възложил тази проверка.

— Но ще трябва да те разочаровам. Не е това, което очакваш. Няма сведения, че Колинс е отлетяла от Сан Франциско за Източното крайбрежие. Но в компанията „Делта“ решиха да пожертват още малко от времето си и потърсиха нейното име в резервациите с една седмица назад. И тогава попаднаха на две следи. Полет 1040 от „Нешънъл“ до Атланта, с връзка във Финикс. След това полет 1066 до Лос Анджелис. Става дума за един и същ самолет, само е бил сменен номера на полета.

Логан намали скоростта, заслушан в думите на Люсил.

— Излиза, че сега знаем как се е озовала в Кармел.

— Знаем и още нещо. Помолих ги да погледнат и за Моли. Оказа се, че тя е летяла със същия полет.

Смит машинално отклони поглед към прозореца на колата. Една синя сойка настигна бавнодвижещата се кола.

„Моли е била в Лос Анджелис, и то вечерта, преди да бъде убита!“

— В „Делта“ са регистрирали също, че въпреки преумората, тя веднага е взела обратния полет до „Нешънъл“. Не е останала на земята за повече от деветдесет минути. Не е разполагала с достатъчно време да напусне зоната на летището.

„Моли е била там, но въобще не ме е потърсила…“

Смит продължи да съзерцава птицата, без да усети как сълзите бавно се стичат по лицето му.

На Люсил се наложи два пъти да повтори името му, преди той да реагира.

— Тук съм, Люсил. Но не мога да проумея защо Джесъп не е знаел за това?

„Защо никой не си е направил труда да извърши тази елементарна проверка?“

— Логан, успокой се. Не разбираш ли, че те просто са поели в съвсем друга посока? Дори и да са възнамерявали да проверят авиолиниите, не са разполагали с нашите възможности за проучване.

— Не, те не разполагат със сътрудник като теб.

Кратката пауза от другия край на линията подсказа на Смит, че комплиментът му е успял да смути Люсил.

— Какъв ще бъде следващият ход?

— Подготви заповед за издирването на Колинс. Да се раздадат копия от заповедта на всички полицейски постове на изток от Мисисипи. Да се обяви за безследно изчезнала, в случай че някой започне да задава прекалено много въпроси. Да се наблегне на това, че задачата е от федерално значение. Ако някой от местните полицаи я забележи, да я проследи и веднага да ни съобщи. Но без никакви опити за арест.

— Искаш да ти я доведат на каишка, затова им подхвърляш кокала.

— Това е предпазна мярка, в случай че някой изведнъж започне да се интересува прекалено много от Колинс.

— Логан, сигурен ли си, че така трябва да постъпиш?

— Моли не ми остави друг изход. Ще изгубим ден или два, за да проследим маршрута й, но пак ще се озовем в задънена улица. Така че, ако не произтекат някои събития, съм принуден да открия Колинс. На всяка цена.

— Какви събития?

— В момента се разиграва една игра, но как ще приключи тя… това също зависи от Колинс. Ако няма изненади, ще ти позвъня до края на деня, по източно време, за да продължим с издирването.

— Надявам се, за нейно добро, да има някакви изненади — рече Люсил. — Грижи се за себе си, Логан. И не забравяй да се храниш.